Бившият шеф на разузнаването ген. Кирчо Киров: Не изключвам военна намеса на САЩ във Венецуела    

Венецуела се превърна в поредната гореща точка в света за разчистване на интересите между великите сили. След опита за преврат южноамериканската страна е на прага на гражданска война. Доналд Тръмп дори заплаши да използва военна намеса. ЕС също застана зад Хуан Гуайдо. Русия и Китай обаче продължават да подкрепят законния президент Николас Мадуро. 

България подкрепи Хаун Гуайдо след извънредно заседание на Съвета за сигурност при МС. 

Самият Мадуро търси начини за овладяване на кризата, въпреки че предупреди за опасността от гражданска война. 

Италия наложи вето на изявление на Европейския съюз, в което Хуан Гуайдо се признава за временен президент на Венецуела.

Потърсихме за коментар бившия шеф на разузнаването ген. Кирчо Киров.
 
 
Интервю на Албена БОРИСОВА
 
 
 
- Ген. Киров, Близкият изток май се видя тесен за интересите на великите сили. Венецуела има ли опасност да се превърне в плацдарм на сблъсъка между Русия и САЩ?

- Венецуела отдавна е своеобразен плацдарм, предвид определянето ѝ като "заден двор" на Америка. Управляващият режим, по-рано на Уго Чавес, сега на Николас Мадуро, не кореспондира на интересите на САЩ и поддържа близки отношения с Русия. Венецуела преди време купи руски изтребители. А сега с Русия си взаимодействат за определяне на цените на петрола. САЩ са много ревниви и следят статуквото да отговаря на техните интереси. Специалните служби и главно ЦРУ е подкопавало такива управления на континента. Да си спомним Салвадор Алиенде. Срещу него колко мощна сила хвърли САЩ и накрая той беше свален от власт. В тази връзка в случващото се във Венецуела няма нищо учудващо и неочаквано. 

- Тръмп обяви, че САЩ може да използва и военна сила в страната? Смятате ли, че е възможно да се стигне до такъв сценарий?

- Не го изключвам като краен вариант.  Има и опасност от гражданска война. Народът е раздвоен. Крайно бедните по време на режима на Мадуро получиха препитание. Разделението е факт. 

- САЩ май не си научиха урока, че "износът на демокрация и справедливост" не им носи нищо добро. Примери има и в Близкия, и в Далечния изток...

- Износът на демокрация е перфидна форма за уреждането на интереси. В случая с Венецуела става дума за регион, който САЩ считат за свой заден двор, както вече казах. Като се започне от Куба, мине се през Чили и Никарагуа, сега стигнахме във Венецуела. Тя е страната с най-големи петролни запаси.

- Какво очаквате да се случи? Светът отново е разделен. ЕС в по-голямата си част подкрепя Хуан Гуайдо, САЩ и някои от южноамериканските страни - също. Русия и Китай обаче са на страната на Николас Мадуро...

- Трудно е да се каже. Ще бъде едно надхитряне, борба. Мадуро показа, че има намерение да помогне за овладяване на кризата. Трябва да почакаме. Мадуро обеща да направи парламентарни избори.

- Помним Панама. Как американците влязоха и арестуваха ген. Нориега. Това се случи в суверенна държава.

- Не бива да сравняваме двете страни. Панама е държава без военен ресурс. Американците така действаха и в Барбадос. Не бива да забравяме, че голяма част от военните във Венецуела са на страната на Мадуро. Свидетели сме на нов начин на извършване на преврат  - чрез налагане на президент отвън. 

- В същото време конфликтите в Близкия изток продължават. На 14 февруари Владимир Путин свиква среща с Ердоган и Роухани в Сочи?!

- Русия, Турция и Иран са държави, които имат най-голямо влияние в Сирия след изтеглянето на САЩ. Остатъците от "Ислямска държава" са напът да бъдат ликвидирани. Вече ще се търси решение по политически път. Включват се всички начини в политическия процес за края на ислямисткия тероризъм. 

- Възможно ли е Венецуела да се превърне в новата Куба?

- Тя и в момента напомня Куба. Уго Чавес беше близък сподвижник на Фидел Кастро. Венецуела стоеше като една почти Куба. Но действията на Мадуро подсказват, че властта мисли за начини за решаване на проблемите.

- Светът на прага на нова война ли е? Ще успеят ли лидерите на големите сили да проявят благоразумие?

- Има един анекдот: "Световна война няма да има, но от битката за мир няма да остане камък върху камък". Така може да се характеризира и сегашната сложна ситуация. От една страна, има напрежение между Русия и САЩ. От друга страна, Китай е голям противник на САЩ като световна икономическа сила. Щатите се намират в сложна ситуация срещу тези две велики сили. Русия и Китай са почти готови да преминат в стратегически съюз.

Светът е в опасно напрежение. Има огнени точки. Не бива да забравяме и ЕС, който няма възможности, а понякога и желание, да вземе отношение в решаването на такива горещи конфликти. Усилията на великите сили за влияние са навсякъде, те включват и Балканите. България трябва много да внимава.

- Какво имате предвид? За какво трябва да внимаваме?

- Да се анализира обстановката в региона. Особено след приемането на Северна Македония в НАТО и ЕС. Ние допуснахме слабост при договора с нашата съседка. Той не е задълбочен и конкретен като Преспанския договор с Гърция. Трябва да предприемем максимални стъпки към спирането на езика на омразата и ликвидирането на антибългаризма. И това е необходимо да стане сега. Защото когато Северна Македония влезе в НАТО и ЕС, ще бъде много по-трудно. Нашият договор е декларация, повтаряща декларацията от времето на Иван Костов и Любчо Георгиевски. 

България трябва да внимава много и със ситуацията между Косово, Албания и Сърбия. Визирам албанската етническа общност. Свалянето на границата между Косово и Албания е показателно. Темата за размяна на територии трябва да се следи, защото е свързана с евентуална промяна на границите. Да наблюдаваме и ролята на Република Сръбска. Защото тя и Сърбия са главните опорни точки на Русия, върху които тя стъпва за влиянието си в региона.