Авторът на най-новия бестселър: Виетнамският конфликт е индиректен сблъсък между САЩ и СССР в епохата на Студената война 

Любомир ГУТЕВ

„Виетнамската война“ е 13-ият том от сензационната поредица „История на войните“, разпространявана с логото на издателство „Милениум“. Авторът на книгата Крум Златков е роден през 1986 г. в София. Завършва специалност „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2016 г. получава титлата „доктор“ с тема на дисертационен труд „Взаимоотношения между България и Виетнам (1950-1989)“. От 2015 г. е хоноруван асистент към специалност „Южна, Източна и Югоизточна Азия“ в Центъра за източни езици и култури към Факултета по класически и нови филологии на СУ „Св. Климент Охридски“.

- Г-н Златков, на какво се дължи вашият научен интерес към Югоизточна Азия?
 

- Историята и културата на Югоизточна Азия и въобще на района на Източна Азия като цяло винаги са ме запленявали. Някакво непознато чувство за романтика винаги ме е теглело натам.
 

- Какви са предпоставките за напрежението във Виетнам през втората половина на XX век?
 

- Предпоставките са свързани с глобалното противопоставяне между двете суперсили - Съветският съюз и Съединените щати. Този конфликт намира израз във векторите на Студената война в Югоизточна Азия. Така разделен, Виетнам става своеобразна проекция на разделението, настъпило в света след спускането на Желязната завеса.
 

- Виетнамският конфликт безспорно е сред най-мащабните сблъсъци в епохата на Студената война. Кое определя неговата значимост в рамките на блоковото противопоставяне?
 

- Това, което прави Виетнамската война толкова значима, са може би най-вече мащабите, в които се разгръща. Макар наличието на огромен въоръжен контингент, кампанията във Виетнам в крайна сметка се оказва най-тежкото външнополитическо поражение на САЩ. Нека не забравяме, че този конфликт представлява индиректен сблъсък между САЩ и СССР в епохата на Студената война. Оттеглянето на Америка довежда до увенчаването на Съветския съюз с ореола на победител в световната геополитика.
 

- Може ли да посочите най-важните сражения и факторите, които определят крайния изход от войната?
 

- Безспорно най-голямо значение има офанзивата Тет от 1968 г., която донася коренна промяна в провежданата от Щатите стратегия във войната и поставя началото на оттеглянето им, кристализирало в програмата за „виетнамизация“ и поетапното изтегляне на американския военен контингент. Основен фактор за изхода на войната е най-вече героизмът на обикновения виетнамски боец от партизанските части, който поради своя борбен и непоколебим дух успява адекватно да се противопостави на американската военна машина. Разбира се, тук трябва да имаме предвид и огромното антивоенно протестно движение, най-вече в САЩ, което също има много голямо значение за промяната на американската стратегия и търсенето на пътя към мира.
 

- Какви са последиците, които настъпват в регионален и глобален план, след края на Виетнамската война?
 

- Най-голямата последица е наличието вече на обединен социалистически Виетнам, който заема мястото си във външнополитическата орбита на Съветския съюз и държавите от Източния блок. Наличието на голямата социалистическа държава под влиянието на СССР рязко променя баланса на силите в Азия, което налага активизирането на американската дипломация в търсенето на пътища за сближение с Китай, което става факт в средата на 70-те години.