Архимандрит Никанор за антихристиянските евроатлантически ценности: Нормата е да има майка, татко и деца

Светът е в безпрецедентна духовна и материална криза. Двете войни изостриха противопоставянето на различните народи, Европа затъва все повече в собствената си неспособност да се справи с връхлитащите я проблеми и се самозаблуждава с измислени евроценности. 

България не е изолиран остров. Политическата криза ескалира всеки ден и води след себе си конфликт след конфликт. 

Да коментира тези теми потърсихме архимандрит Никанор – игумен на Църногорския манастир „Св. св. Безсребреници Козма и Дамян“ в Гигинци.
 
– Как изпращаме годината, отче? Какви уроци получихме?

– Тази година беше мирна за нас. Въпреки че извън страната има бурни събития.

Свърши пандемията, има консенсус, направи се и правителство. Тенденцията, бих казал, е добра.

– Депутати да се бият в парламента нима е добра тенденция? Не е най-богоугодно, нали?

– Това сме го виждали в цял свят. Не е богоугодно, разбира се. Ама нервите понякога вземат връх.
Не сме оригинални. Бият се в парламентите и на други места, както казах.

– Много злоба се натрупа в света. Докъде ще ни доведе тя?

– Да, така е. Засега не се вижда допирна точка – обикновено Църквата и религията са помагали да се спре разделението на човеците.

Църквата обаче се политизира. Загуби се автентичният глас и балансът, които трябва да стоят над политическите противоречия. Духовните принципи всеки ги тълкува посвоему.
Не мога да кажа нищо добро.

– Защо се получи така?

– Ние сме виновни. Допуснахме да текат процеси, които променят смисъла на вечните евангелски принципи.
Евангелието става подчинено на една политическа платформа и Църквата не реагира навреме. Не може за православието да говори кой както си иска.

Църквата трябва да каже ясно на хората кой е пътят, който ще ги отведе до Христос.

Защото се стига до гротески. Една част от хората се отвращават от Църквата, защото имат неправилна представа за нея. А от друга страна, има човеци, които твърдят, че са християни, но прокарват политическите си интереси през лъжехристиянството си. Това не са църковни служители.

Цялата тази ситуация прилича на ислямисткия фундаментализъм. Такова нещо никога не е имало в православната Църква у нас.

– Две войни се водят в момента. Особено жестока е тази в Свещената земя и сякаш няма намерение да спира. Да не би да идва краят на света?

– Краят на света идва със смъртта на всеки от нас. Ние сме длъжни да го очакваме всеки ден.
Краят на света ще настъпи, когато му дойде времето. И ние не можем да го предотвратим.
А на Свещената земя може да настъпи мир, ако хората там повярват в Евангелието и изпълнят повелята на Христос да обичат враговете си. Принципът „Око за око – зъб за зъб“ не води до нищо добро.

– Защо ЕС потъна в такъв разгул – налага като ценности гей браковете, джендър идеологията. А единствената ценност за нашия свят е християнската. Това не е ли богоборство?

– Не мога да кажа какви са причините за ситуацията. Лесно е да се съди. Но не са приемливи тези криворазбрани права. Те пречат за развитието ни като общество.

Нормата иска майка, татко и деца. Вместо това се насърчава друго. Сега се натрапват стереотипи, които, ако се спазват, обществото ще престане да съществува след едно-две поколения.

– Какво пожелавате на българите за Рождество Христово?

– Винаги пожелавам едно и също. Нека да се роди Христос в сърцето на всеки един от нас, за да намерим пътя към Бога.