Архимандрит Никанор: Краят на света идва със смъртта на всеки от нас  

Светът се намира в безпрецедентна политическа и духовна криза. Не се вижда краят на войните, а хаосът в Близкия изток се задълбочава след рухването на Сирия. Европа се оказва абсолютно неспособна да се справи със собствените си проблеми и налага все по-яростно измислените си евроценности. 

България не е изолиран остров. Обществото ни е разделено, а политическата криза ескалира ден след ден.
По повод изминалите светли християнски празници потърсихме архимандрит Никанор, игумен на Църногорския манастир "Св. св. безсребреници Козма и Дамян" в Гигинци.
 
– Как си отива годината, отче? Какви уроци получихме?

– Уроци успяха да получат тези, които са склонни повече да размишляват. И те са горчиви - без компромиси не можем да вървим напред. 

Навън продължават войните, а у нас – разделението в  обществото. Войната – с оръжие или политическа, не може да бъде средство за постигане на целите. Още повече когато тя не води до желания бърз ефект и се върви на инат - дават се жертви и се тъпче на едно място. Нищо добро не ни чака при такова мислене. 

– Много злоба се натрупа не само в света, но и в българското общество. Докъде ще ни доведе тя?

– Злобата в България е отдавна. За първи път тя получи освещаване, когато ни разрешиха да мразим османците. Помните колко песни се пееха за клане, за отмъщение... Църквата не внимаваше около националноосвободителните борби и не успя да опази обществото ни от тази омраза, която се вкорени в него. Злобата остана и се прехвърли към съседите ни, а впоследствие и помежду ни. А днес и в самата Църква има разделение и взаимна омраза.

– Това разделение е най-страшното. Вие, представителите на Църквата, трябва да давате пример за смирение и единство?! 

– Църквата е призована да обединява хората и да работи за мира на земята. А когато и тя е заразена от вируса на ненавистта, се получава като в Писанието: „лекарю, изцери се сам“!

– Как ще се излекувате? Вие, отче, сте един от първите, които скочихте срещу патриарх Даниил...

– Е, чак да съм скочил... Имам критики към неговото обкръжение, което волно или неволно го подвежда. 

– За храма "Св. Александър Невски" ли говорите? Вие лично участвате в спора за него.

– Защо патриархът трябваше да бъде поставян в положението да отговаря лично на този въпрос? Синодът е взел единодушно решение. А накрая патриархът пое на гърба си цялата ненавист, ангажирайки се лично с този въпрос. 

Продължавам да смятам, че не е уместно патриаршеската ни църква да бъде "Александър Невски". Просто не върви. Патриаршески храм трябва да стане най-старата черква у нас, а именно - "Св.София".

– Защо винаги, по стара българска традиция да започваме отначало, като рушим традиции? 

– Александър Невски е дребен, провинциален светец. Не може патриаршеският храм на толкова древна и славна църква като нашата да носи неговото име. Та ние имаме далеч по-прославени светци като Климент Охридски, Патриарх Евтимий...

Нека храмът "Св. Александър Невски" да си остане храм-паметник, посветен на царя освободител. И толкова.

– Проблемът май е, че Александър Невски е руски светец? 

– Е, та нямаме ли си свои светци за патриаршеския ни храм? Пак повтарям, Александър Невски е някак си дребен. Черквата "Св. Александър Невски" нека си остане, както си е. Но да не бъде патриаршеска. Построена е в прослава на царя освободител, вътре иконописта е руска... Няма как да върнем историята назад.
Ама била най-голямата? И какво от това? Хайде малко смирение. "Св. София" е най-подходящата. 

– Все повече се говори за заплаха от Трета световна война. Тя вече не започна ли?

– Има такава заплаха. Изострянето на отношенията между великите сили досега в историята е било под контрола на светски и прагматични хора. По-агресивната страна беше комунистическият блок. СССР се зъбеха на Запада. Той им отвръщаше. Но и двете страни знаеха, че имаме една земя, на която живеем. Днес е много опасно, защото от едната страна имаме религиозни фанатици, на които им обещават, че като умрат, ще отидат в рая. Имам предвид една православна опаковка, под която се крие фундаментализъм от ислямски тип.

– В Свещените земи се води жестока война. Виждате ли някога да настъпи мир на тези места?

– Там винаги са се водели войни, откакто тези земи са станали свещени. Само 30 г. след разпването на Христос те са започнали. Там е мозайка от етноси, религии, а когато го няма съзнанието, че ближният също има право, конфликтите са неизбежни и избухват с пълна сила.

– Гледате ли нашия парламент? Стигнаха и до бой дори депутатите. Не е много богоугодно май?

– Не, изобщо не ги гледам. Парламентът е място, където народните избраници да се изказват и да решават проблемите, заради които са пратени там. Тези хули и побоища показват нивото, до което сме деградирали. А Църквата защо не взе отношение по този въпрос? 

– Живеем в свят на фалшиви новини и на така наречените евроатлантически ценности. Те се опитват да изместят християнските ценности, които са единственият наш фундамент от 2000 години...

– Човекът доброволно е останал сам, без Бога. Склонен е към всякакви крайности, понеже се чувства непълноценен, празен и се втурва напред-назад.

В Писанието е казано, че няма под слънцето, което да не е било и да не бъде отново. Човек трябва да живее с позитивизъм. Има Господ и трябва да се уповаваме на Него.

– Джендър идеологията, гей браковете и всички извращения, които ни налагат евроатлантиците, са далеч от Бога. Не е ли това богоборчество?

– Кога не е имало богоборци? Още преди 3000 г. са съществували. В Давидовите псалми се казва: „Няма Бог, рече безумец в сърцето си!“ При комунизма преживяхме открито богоборство. Джендър идеологията и гей браковете не трябва да се приемат, но и не трябва да се превръщат в плашило за инфантилни гласоподаватели.

– Как, като ни ги налагат ултимативно?

– На мене не ми ги налагат.

– Вие сте монах. Би било абсурдно, ако и на вас започнеха да ви ги налагат.

– Ако християните водим християнски начин на живот, ние ще накараме тези хора, днешните богоборци, да се покаят.

– Да не би да идва краят на света?

– Краят на света идва още от началото му. Всяко нещо, което търпи промяна, свършва. Краят на света идва със смъртта на всеки от нас. Ние сме длъжни да го очакваме всеки ден. Краят на света ще настъпи, когато му дойде времето. И ние не можем да го предотвратим.