Актрисата Ирен Кривошиева: Благодаря на Аня, че ни върна Ламбо

Актрисите Ирен Кривошиева и Роси Русева си партнират в новия спектакъл „Две жени, без да се брои мъжът”, с който Недялко Йорданов се завърна триумфално в театъра. Стотици почитатели препълниха до козирката салона на театър „Сълза и смях” за премиерата миналата седмица. Големият поет и драматург възкресява своята любима пиеса „Волни птички божии”, играна навремето с огромен успех, като сега представя съвсем нова нейна версия. „Две жени, без да се брои мъжът” е фарсмюзикъл с пародийни и сериозни песни и арии и с остър криминален сюжет. Музиката е на Хайгашод Агасян. "Трагикомедия за сблъсъка на две жени в класическите роли на съпруга и любовница на един мъж, който позорно не се появява на сцената" - така описва творбата си авторът.
Представлението бе прекъсвано от ръкопляскания, а след финала публиката аплодира екипа на крака.
Пред „Ретро” Ирен Кривошиева разказа за актьорските предизвикателства в новото представление, за репетиционния процес и работата си с Недялко Йорданов.
Тя сподели и защо иска да играе на сцена със Стефан Данаилов, както и кое е новото амплоа на общия им син Владимир Данаилов.
 
- Две жени, без да се брои мъжът” е нова версия на пиесата на Недялко Йорданов „Волни птички божии”. Плашеше ли ви ореолът от на тази култова пиеса, когато започнахте репетиции?

- Аз не съм гледала „Волни птички Божии”, защото когато тя се е играла през 1994 г., вече бях в Америка. Недялко Йорданов искаше да ми я пусне да я гледам на запис, но в началото аз не пожелах, за да не се повлияя, като изграждам моя образ. Гледах записа, едва след като вече бяхме репетирали доста. Главно заради песните, тъй като в спектакъла аз пея. Наистина много бягах от повторение, не исках да ми влияе нещо.

- И двете с Роси Русева играете с много хъс на сцената. Кое беше най-голямото предизвикателството за вас в тази пиеса?

- Най-сериозното предизвикателство бяха песните, защото на мен за пръв път ми се случва да пея на сцената – нещо, което винаги съм искала.

- Героинята ви е жертва на изневяра – лесно ли ви беше да влезете в този образ?

- Моята героиня е доста далеч от мен. Защото не ми се е случвало в живота мъжът ми да ми изневери, да отиде да живее при друга, пък аз да му простя, пък да искам да си го върна... Нито са ми изневерявали, нито ми се е налагало да прощавам. Затова някои неща в текста ми звучаха чужди, но пък това беше също предизвикателство.

- Вие имате богата лична биография – на вас случвало ли ви се е да изневерявате?

- Не съм изневерявала. Аз съм напускала, за да отида при друг мъж. И съм се женила за него. Откровено съм постъпвала. Е, имало е и някои тайни неща в живота ми, но те са били временни. Затова ролята ми в „Две жени, без да се брои мъжът” толкова ми харесва. Защото не е интересно да играеш себе си. Мъжът ми каза след премиерата, че на сцената е видял съвсем различен образ от този, който познава. Което приемам като комплимент. В спектакъла „Стихийно бедствие”, в който играем със Стоянка Мутафова например, ролята ми е много по-близка. Тъй като и аз имам възрастна майка, и тя прави най-различни номера, е, не толкова ярки като Стояна.  

- Трудно ли се играе фарсмюзикъл?

- За мен беше много интресно. По принцип аз обичам да контактувам с публиката. Гледала съм доста спектакли тук, в България – е, не много, защото общо-взето ми е някак скучно. Но тези, които се обръщат към публиката, са ми по-интересни. Отколкото да се случва нещо на сцената между актьорите, а между тях и зрителите да е спуснато перде, те да са изолирани. Съвременният начин на живот е друг. Публиката вече като че ли повече се качва на сцената. Което в българския театър е изключителна рядкост.   

- Как минаваха репетициите с Недялко Йорданов, как се работи с него?

- Недялко е поет и драматург. На първо място е поет. Много толерантен, изключително добронамерен и с много мека, добра душа като отношение. Няма и помен от някакво насилие върху актьора. Така че с него се работи  леко. Много лесно приема предложения. Разбира се трудно се отказва от думи, които е написал, защото поетът вижда целия свят в рима. Ако пропуснеш последната думичка, се губи ритъмът. Той вижда всичко в рима и затова и спектакълът ни има един поетичен ритъм.

- Премиерата мина при огромен успех – с какво „Две жени, без да се брои мъжът” спечели публиката?

- Премиерата мина добре и това ме радва. Защото днешната публика понякога се изкушава от лековати неща. Може би хората имат основание и искат да се смеят и да не мислят. В това тежко време – и политически, и икономически, и финансово, те предпочитат по-лесносмилаеми неща. Радвам, че така добре ни прие публиката, защото нашият спектакъл има много послания, много пластове. И тези послания карат хората да мислят. А и Недялко Йорданов си има свой верен електорат, който го следва. Надявам се че спектакълът ще има дълъг живот и място на фона на изобилието от „скечове” бих казала в българския театър. С малки изключения. Защото като цяло се цели лекотата и веселието.

 - Стоянка Мутафова дойде на премиерата, какво ви каза тя след спектакъла? И често ли ходи на театър?

- Стояна е един голям сладур. Повече от майка си дето се вика я обичам. Тя е много верен човек. На мен ми е ментор. Спектакълът много и хареса, даже на моменти се смя на глас, сигурно сте чули и вие в салона. След представлението мъжът ми я доведе зад кулисите. Каза ми, че образите на двете героини са много интересни и много и харесват. Тя горката се вдигна от кревата, за да дойде да гледа „Две жени, без да се брои мъжът”. Стояна много рядко ходи да гледа представления. Откакто играем заедно, не съм я виждала да ходи на театър. Затова бях толкова благодарна, че дойде.    

- Вие сте близка нейна приятелка, как е тя със здравето напоследък?

- Добре е. Малко се уморява, но това е нормално, естествено. Иначе е със силен дух и невероятно бистър ум. Лошо е, че не може да чете, а това много я дразни, защото обича много книгите. Те са и слабост и се тормози много.   

- Скоро казахте, че мечтата ви е да играете със Стефан Данаилов – вярвате ли, че ще се случи?

- Е, не ми е цел, нито пък мисля, че ще ми липсва, ако не стане. Но Стефан е един опитен актьор, много талантлив. И както бих искала да играя с Васил Михайлов, или с някой друг гениален български актьор, така бих искала да играя и със Стефан Данаилов. Откакто съм се родила пък искам да играя с Робърт Де Ниро и мисля, че ако не стане, ще загубя много /смее се/.

- А обсъждали ли сте със Стефан Данаилов такава възможност?

- Не. В момента той играе в нова пиеса. И слава на Бога,  защото се справя чудесно. Вече има стимул да стане, да излезе, да играе, да се върне към театъра, това е толкова хубаво за него. Аз много му се радвам.

- В „Актрисата”, чиято премиера предстои, той играе с Аня Пенчева, тя май ви изпревари...

- Не, защо да ме е изпреварила. Тя си намери пиеса, която е подходяща и я предложи на Стефан. От това по-хубаво има ли. А аз нито търся пиеса, нито отивам да предлагам, само си говоря. Тя си направи това, което трябваше. И аз, и синът ми Влади сме и благодарни, че е вдигнала Стефан и че играят заедно.

- А с какво се занимава в момента синът ви Владимир Данаилов?

- В момента е във Вирджиния, където учи медицина. Много тежко образование, но той добре се справя. Мисля, че е призван за доктор. Идва си в края на месеца и ще ходи на премиерното представление на баща си в Народния театър на 7 юни.

- Стефан Данаилов ще има ли скоро внук?

- Не. Влади има да учи още три години. И това не е малко. Първо иска да си завърши образованието и да започне работа. В началото искаше да е общопрактикуващ лекар. Те не са най-добре платените, но според него има най-голяма нужда тъкмо от такива медици в различните райони на Америка. Но ще видим, има време да реши окончателно.

- Чува ли се често с баща си?

- Да, много често, повече от мен. Дори с мен не се чува въобще. А със Стефан – всяка седмица. Нито единият, нито другият ми казва точно за какво си говорят. Но ако трябва да науча нещо за Владето, трябва да звънна на Стефан, защото той знае повече от мен. Те си имат техни си взаимоотношения, мъжки, разбират се. 
 
 
 
 
 
 
 
 
Николай Бареков:
 
 
Хекимян е кукла на конци от баджак-журналистиката
 
 
. Мъжете го изгониха и от хорото в Калофер, защото не е за джендъри
. Кръгът „Соросогниди” държи основните телевизии
 
. Тв водещите имат остър дефицит от четене на книги
 
 
Ивайло Атанасов
 
 
Преди дни премиерът Бойко Борисов, заедно с водача на листата на ГЕРБ за европейските избори Мария Неделчева-Габриел, гостуваха в сутрешния блок на Би Ти Ви. Участитето на министър-председателя беше очаквано с огромен интерес, но водещият Антон Хекимян, се постара да провали интервюто с откровено неадекватното си поведение и цитиране на опорни опозиционни точки, все едно е червен трол. 
Агенция ПИК потърси за коментар бившия водещ на сутрешния блок на телевизията Николай Бареков. С него по темата за обслужването на интересите на червената опозиция и червените олигарси като Сашо Дончев, собственик на вестник "Сега" и съучредител на "Мултигруп", разговаря Ивайло Атанасов. 
 
 
 
- Г-н Бареков, преди да стане премиер, Бойко Борисов нееднократно е гостувал при вас в Би Ти Ви. Днес направи впечатление, че този, който ви наследи в студиото на сутрешния блок в тази телевизия Антон Хекимян, неумело цитираше опозиционни опорни точки от вестниците "Дума" и "Сега". Как ще коментирате това негово държание?
- Навремето, все пак да припомня, че това беше преди повече от десет години, Борисов е гостувал при мен единствено като главен секретар на МВР и като кмет на София. Той никога не е гостувал при мен като министър-председател. Това е много важно уточнение. Аз също цитирах и четях вестниците "Дума" и "Сега". Мога да кажа, че и досега чета тези вестници.
Истината е, че г-н Хекимян се държи много беззъбо спрямо г-н Борисов и използва чужди опорни точки. Тук вече мога да дам своя аргумент защо. Просто г-н Хекимян няма интелектуалния капацитет - той е виден представител на баджак-журналистиката в България, няма капацитета да задава свои собствени въпроси.
- Какво имате предвид?
- За да задаваш собствени въпроси, трябва да четеш книги, а не вестници. Смятам, че при г-н Хекимян, при Виктор от Нова телевизия, при Жени Марчева - така известната като флагмана на баджак-журналистиката, има остър дефицит от четене на книги, от познаване на българската история и от познаване на българската политическа действителност. 
- А посочените от вас журналисти не защитават ли интересите на кръга "Капитал"? Това е обществена тайна, за която всички знаят и всички говорят, на редица обвиняеми олигарси...
- Да, има един кръг, който и аз наричам кръга "Капитал". Той може да бъде наричан още и кръга "Соросогниди" или мейнстрийма, както се хвали г-н Иво Прокопиев. Това е един интелектуален кръжец, който фалира политически, но който продължава да държи основните телевизии и основните медийни канали и да задава своите въпроси през устата на такива като Хекимян.
В момента е несериозно да коментираме Хекимян като журналист, защото господинът е една кукла на конци. Той става да тропка хорце. Но видяхте, че го изгониха - тук искам да бъда съвсем точен и да бъда разбран правилно - мъжете от Калофер го изгониха от тяхното хоро. Калоферското хоро е за истински мъже! Не съм чувал да се допускат джендъри в ледените води на река Тунджа в Калофер... 
- Вие наблюдавате кампанията за европейските избори отстрани. Какво бихте споделили за нея, как върви тя, оправдава ли очакванията ви?
- Да, знаете, че тази кампания я гледам отстрани и съм подгласник в листата и подкрепям колегата Байрактаров. Искам да кажа, че изпитвам огромно съжаление - наистина изпитвам огромно съжаление - към г-н Борисов. В момента той сам трябва да си прави въпросите и сам да си отговаря на тях.
Медийната среда в България е абсолютно срината. За мен основният виновник за това са големите телевизии. Няма защо да обвиняват вестници, интернет агенции... Напротив, хората единствено вече се информират от интернет. Големите телевизии в България фалираха. Сега техните останки падат върху главата на г-н Борисов. Аз тук наистина съм в позицията да го съжалявам, а не да го нападам, както правят някои хора в момента.