Живеем в мизерия и търпим

* Крадеш от народната хазна милиони и подаваш оставка. Откраднеш 200-300 лева и лежиш в затвора...

* С големи трудности и с парите от пенсията на баща ми си построих „вила“ от една стая на лозето, подарено ми от общинския съвет. След настъпването на „демокрацията“ циганите я разграбиха и продадоха материалите. Сега строят „вили“ за наследници с чужди пари...

* Всеки ден, седмица, месец се подават оставки за съмнения в  кражби, отклонения от моралните норми. По правило необходими са разследвания, съд, осъдителна присъда... Ние се прощаваме, нова служба и забравяме...

Такова заблудено племе като нашето едва ли има. Търпим, мизерстваме и не търсим сметка. Докога?
                                                                     
М. Павлов