Вампири и таласъми в старите софийски сгради

Ужасяващи са темповете, с които се унищожава старата градска част на столичния град. Вярно е, че огромната част от сградите са в окаяно състояние, че много от тях са по-скоро опасни за преминаващите под тях, но и за живеещите в тях. Обикновено те стават жертва на мастити бизнесмени с тъмен произход на богатството си, които ги изкупуват на безценица, а след това ги събарят за свои бизнес планове.

Някак доста цинично е обяснението на Столичната община и на кметицата Фандъкова, че тяхната поддръжка е задължение на собствениците им. Само че тези сгради в продължение на много десетилетия бяха одържавени. Те принадлежаха на т. нар. Софжилфонд и в тях живееха какви ли не хора. Най-често собствениците им бяха свирани в една стаичка, ако не бяха разстреляни, въдворени на друго място, пратени в концлагер или просто изселени в провинцията. А в другите помещения живееха пришълци, верни на партията, която тогава се изписваше с главни букви. С десетилетия никой не е полагал никакви грижи за тези сгради, в много от тях са се разполагали и различни канцеларии, институции, детски градини, ясли и какво ли не още.

И така, доведени до абсолютна разруха, когато най-сетне собствениците им си ги получиха, те върнаха собственост върху руини. Хората не бяха обезщетени по никакъв начин за отнетото си имущество, а сега върху тях пада задължението да ги укрепват, ремонтират. В по-голямата си част това са хора в напреднала пенсионна възраст. Та те едва свързват двата края, с минимални доходи, преживели брутални репресии. И сега, в края на живота си, с подаянията, наречени пенсии, да бъдат принуждавани да носят отговорност за съсипия, която, и да са искали, не са могли да спрат по никакъв начин. Виновни са само защото са собственици. Това има ли го някъде по света.
 
Панайот Желев, София