То не бяха афери, то не бяха суджуци

То не бяха торби с бюлетини на стадиони, не бяха костинбродски афери, добруджанския суджук, кравата Пенка, загробващата пътна настилка край Своге, ремонти на квадрат, перки на акули... Ами Бронзовата къща, бастисаните зелени площи на София, стихийните ремонти на НДК, лудите пари за европредседателството. Никога България не е била в по-добра кондиция, хвалят се управляващите.

Сега се гушнаха със СДС-то като сестрински партии. Ами то като се замисли човек, кой някога виреше двата пръста и после се облажи с двете ръце? И стъкмихте общата евролиста  от „знаещи и можещи” според примитивната мера за политика на бъбрещата като латерна досадни приказки Мария Габриел. Шапката да ти падне от бъдещия отбор евродепутати. Че Европейският съюз в тая си конфигурация и политика  е жив зян, мнозина го знаят, но важното е новите евродепутати да се закачат за раздрънканата европейска каруца и да грабнат тлъстата заплата за конюнктурно хлевоустене в Брюксел.

Запяхте „Катерино моме” и метнахте близо 4 милиарда върху изпосталялата народна гърбина. И сега се сдушихте с онези, които стъкмиха РМД-тата и опоскаха държавните активи, които изнесоха на скрап водещи предприятия, които унищожиха българската армия.

30 години без икономически доктрини, без национална стратегия, и то в нито една сфера. Държава на автопилот.

Донка Ботева, Търговище