Животът на пенсионера е мизерия и мъка

Щели да ми увеличат пенсията от Коледа, та върху сегашните 440 лева ще взимам още 40-50. И сума ти приказки се изприказваха вече няколко месеца. А дали ще стане, кой знае, това е друга работа вече. Политиците и партиите един парламент не могат да закрепят като хората. Ако и през следващата година ходим на избори през 3-4 месеца, като нищо парите да не стигнат и ние, пенсионерите, пак да си останем с обещанията и очакванията. Да не говорим, че каквато скъпотия е настанала, тия петдесетина лева ще се похарчат, докато ни ги дадат.

То и за младите, доколкото останаха, също е мизерия и мъка. Олиото, като го купим, вече с капкомер да го ползваме, зеленчуците тази есен не паднаха, а скочиха и не можахме да си сложим изгодно малко зимнинка. Какво ли ни чака с топлото и светлото, не ни се мисли. Такива страхотии се говорят за цените, че човек не знае какво ще стане занапред. С пандемията нещата също не вървят на добре, един набор го изкара вируса и казва, че един месец след това продължава да пие по три шепи с хапчета всеки ден. Да не знае човек кое да избере – аптеката или хлебарницата. Добре, че поне времето е благосклонно, та все още е топличко. Все по-трудно става с отоплението, дървата поскъпват. А и никой не знае какво ще става занапред. Как и с какво ще се отопляваме по малките градчета и селата. Все за някакви европейски директиви се говори, щели да ни забраняват дървата и въглищата, не било съвременно, не било екологично, цапал се въздухът. Бащите ни, дедите ни как живееха, как се отопляваха, как не нарушаваха екологичното равновесие и не унищожаваха българската гора. Сечаха я, ама и засаждаха. А сега тировете с дървесина хвърчат към границата, някой си пълни гушата, а накрая ние, пенсионерите, ще плащаме сметката. Все за мафия се говори, сега разбрахме, че и дървена имало. Труден, много труден стана животът за българския пенсионер.
 
Васил Тодоров, Мездра