Защо затварят врати клубовете на инвалиди и пенсионери  

3 декември бе международният ден на хората с увреждания. Но все още в България той не се празнува едновременно от всички хора в неравностойно положение с изключение на инвалидите. Този път поотделно празнуваха незрящите, глухите, хората с ментални увреждания. Тази несъгласуваност и разнопосочност отслабва възможността за централизирано ръководство, което да постави пред ръководните фактори нерешените въпроси на хората с увреждания.

В анализите, които се дават в информационните бюлетини на инвалидите в България, се подчертава, че техните придобивки са недостатъчни и сравнени с тези в други страни на Европейския съюз, са незначителни. Тревожи обстоятелството, че възрастните хора, особено тези с увреждания, трудно преживяват в последно време. Малките придобивки с всеки изминал ден се топят. Високите такси при личните лекари и специалисти, скъпоструващите лекарства, ток, телефон, вода и т. н. до такава степен демотивират хората да преживяват, че не са един и два случаите на самоубийства, ограбване на старци и пр. Всички тези факти и много други негативи са предпоставка и потребност възрастните хора да се сдружават. Това най-добре става в клубовете на инвалидите и пенсионерите.

В много клубове на инвалида, включително и в моето родно село, вратите са почти постоянно затворени, докато преди 10 години бях написал следното в летописната книга на клуба:

„С радостно чувство мога да споделя за нашия клуб на инвалида и пенсионера „Владимир Д. Майстора“, с. Шишковци, който за всички негови членове е вторият ни дом. Всеки ден, рано сутрин, грижовната домакинка Венета Котева отключва вратите на клуба. Членовете и симпатизантите не пропускат да се отбият, да си купят вестници, да се почерпят с вкусно и евтино кафе, с дребни лакомства на по-евтини цени и да си побъбрят на воля. Особено през студените зимни дни се срещат шахматисти, табладжии, картоиграчи, които през време на играта разговарят по политическите проблеми, за своите деца и внуци и за своето здраве. Някои жени идват на топло, за да си гледат сериали на новия телевизор. В спомените си възрастните хора прелистват страници от миналото си, споделят безгрижните млади години...“.

Отварям и затварям летописната книга, за да отбележа онази глухота и безхаберие, която установявам в затворените и безлюдни клубове сега. И си задавам тревожно въпроса: Кое наложи хората да се отдръпнат от онзи организиран, задружен и весел начин на живот? Живот, който ни подмладяваше и сплотяваше и с голямо удоволствие посещавахме клубовете и активно участвахме във всички мероприятия.
 
Милчо Спиров, съосновател на клуба в с. Шишковци