Защо като завали дъжд, у нас стават наводнения  

След последния дъжд животът в цялата страна просто замря. Синоптиците се надпреварват да ни убеждават колко огромно е количеството вода и затова последствията са такива. Ами ако времето беше студено и вместо дъжд валеше сняг, страната щеше да бъде парализирана поне месец, а топенето на такова количество сняг щеше да се превърне в нечувана драма. Как не беше драма това преди 40-50 години, когато на снега му викахме зима, а не бедствие, а дъждовете даже не ги коментирахме.
Минете по централните улици на градовете, за да видите защо стават наводненията. На централна софийска улица, тръгваща от Орлов мост, няма шахта, която да е почистена и да е в готовност да поеме вода. А шахти има на всяка пряка на тази улица. Едно време през комунизма беше обичайна гледка едни чичковци с едни дълги странни лопати под прав ъгъл да бъркат в шахтите и да изкарват калта от тях. Струпваха я на купчина и още същия ден минаваше камион, на който се товареше изваденото и се изхвърляше.

Сега това не са прави. Не се почистват речните корита, не се поддържат язовирите и язовирните стени качествено, а отгоре-отгоре, колкото да не паднат. Прибавете боклуците, които изхвърляме най-вече в речните корита, сигурно защото си мислим, че водата ще отнесе строителните материали сама. Затова всеки дъжд или сняг ни плаши и има защо. Срутване на скални маси, свлачища, наводнена селскостопанска продукция и цели квартали, села, градове, сега и спряло метро. Да не забравим и бруталното мафиотско изсичане на горите, в резултат на което дългите периоди на суша се редуват с кратки, но интензивни валежи, които предизвикват всичко това.

Най-големият проблем обаче си остава липсата на организация. В подлеза, който се намира до стария зоопарк, продавачките в магазинчетата имат тренинг. Щом завали по-силно, те приготвят метли и лопати и започват да качват стоката си по високите рафтове. Така се спасяваме от бедствията. Кой както може.
 
Петър Велков, София