За Янка Такева и издръжливия като вол български учител  

12 години бях синдикален председател на базово ОДЗ, в което работех. Всяка година за 15 септември, за 8 март, за Нова година посещавах кмета на общината, за да измоля незначителна сума, с която да закупя скромно подаръче за всяка учителка. Водехме борба с кмета за подписване на колективен трудов договор. Проявих самоинициатива и за да го сключим по-бързо, поисках среща с г-жа Я. Такева. Поканих я да дойде в община Гулянци. Тя се отзова на поканата и дойде с г-н Стоядин Панов. Срещата със синдикалните ръководства от общината премина добре. Г-жа Такева изяви желание да посети единствено детската градина „Незабравка“, в която работех. И тук срещата мина на ниво. Като домакини поканихме гостите на обяд. Малко преди ресторанта тя ме попита къде живея. Домът ми бе точно срещу това заведение и г-жа Такева помоли да я срещна с родителите ми (светла им памет). Леко развълнувани се ръкуваха с нея. Тя се извини, че нарушава обедната им почивка, и каза, че го прави единствено „за да им благодари, че са възпитали такава дъщеря“.
Трудно се подписваха тези прословути договори, но кметът прояви разбиране и го направи.

Днес, далеч от България, с болка разбирам, че докато ние сме работили, докато съм тичала за толкова „скромни“ и нищожни неща, „мъдрото“ ръководство на СБУ също е работило, но за коренно различни неща. От публикации в медиите разбирам, че Синдикатът на българските учители се е превърнал в „агенция за недвижими имоти“ и други дейности. Докато голяма част от учителите пенсионери изнемогват с мизерни пенсии от 400-500 лв. за стаж по 40 и повече години и ровят в контейнерите за къшей хляб, „умните“ трупат имоти и апартаменти? Цял живот живея с децата си по квартири и се питам за какво са на СБУ апартаменти в София, Слънчев бряг, Несебър, Варна, почивни бази в Хисаря, във Врачанския Балкан, ливади, гори? Кой е ползвал и ползва тези апартаменти на море и планина? Дори не съм и сънувала, че съществува подобно нещо! Колко наивни сме били в надеждата и вярата, че СБУ мисли за своите учители. Колко жестоки бяха разочарованията ни. За 40 години стаж получих пенсия 141,92 лв. Единственото постижение на СБУ е това, че върна дереджето на българския учител (от моето поколение) във времето на Ботев – търпелив и издръжлив като вол, послушен като агне, но беден и много болен?

Валерия Стефанова, Лондон