За противниците на узото и гръцката салата

 Лятото постепенно си отива, а с това заглъхва и вечният спор – почивка на нашето или гръцкото море. Този спор ще го има до свършека на света и още десет дена след това. Но аз искам да разбия един мит, повтарян от хората, противници на узото и гръцката салата. Според тях на море в Гърция ходи селянията, като преди това за по-евтино товари в багажника на колата щайги с домати и буркани с домашна лютеница.

Откакто се пенсионирах, а това беше отдавна, още преди Ковид пандемията, ходим всяка последна седмица на юни и първата на септември на море в Керамоти. Няма да се спирам на благинките, които предлага това гръцко село. Евтино местенце, популярно сред хората с ниски и средни доходи (семейства с малки деца и пенсионери). Точно за това основният контингент почиващи там са българите. Винаги е имало много нашенци, но това, което беше последния път, надхвърли всичко, което бях виждал. Курортът буквално е превзет от нашего брата. Ние отсядаме в малко, семейно, хотелче с шестнайсет стаи. На паркинга на хотела имаше единайсет коли с българска регистрация, една с немска. Доколкото немска реч не чух ни веднъж, допускам, че този с немския автомобил е нашенец гурбетчия, който е дошъл да отдъхне в родината и е отскочил до морето. Същата е ситуацията и на плажа, и по улиците и магазините на селото. Навсякъде се чува само българска реч. Все едно си в Китен някъде през осемдесетте на миналия век. И при това тотално надмощие на българите ресторантите и таверните пращят по шевовете и ако нямаш предварителна резервация, е въпрос на късмет да намериш празна маса в най-популярните места.

Нали разбирате, че тази новина никак не кореспондира с багажници, пълни с домати и буркани с домашно приготвени ястия. Българинът няма нужда да си носи храна, защото цените по гръцките таверни са по джоба му.
 
Пламен Петков