Видяхме най-грозното лице на българската русофилия  

Най-грозното, отблъскващото и демонично лице на българската русофилия видяхме тези дни по форумите по повод смъртта на руския опозиционер Навални. От твърдението на писачи по медиите, че ако беше оцелял и беше взел властта, той щял да следва същата имперска политика, до такива, които във фейсбук дори прекръстиха покойния на Нахални.

От друга страна, четохме и изявленията на политици, измежду които „впечатляващо“ беше евроатлантическото изказване на кучедарителя на Путин. Но ние помним с какво усърдие построи и му поднесе на тепсия газопровода „Турски поток“. Помним и как ходеше след него по време на паметното откриване на съоръжението в Турция.

Но да се върнем на темата. Най-силно е отвращението от реакцията на малките, на обикновените хора по форумите. Арогантни слова към мъртвия, обиди, хвалби по адрес на комплексирания му палач, загубил човешкия си образ. Сигурно мед капе на сърцето на тьотя Митрофановна, когато ги чете тези неща. А тя ги чете, бъдете сигурни. Спрете се, бе, хора! Имайте страх от Бога, бъдете истински християни, а не показни и мними! Бъдете сигурни, че когато Дядо Вазов е написал „Здравствуйте братушки“, той е бил ръководен от най-искрени чувства, произлезли от душата му и плод на еуфоричната радост от свободата. И въпреки това още тогава е атакуван от строгия интелектуалец Пенчо Славейков. Когато малко по-късно руснаците по време на Първата световна война идват до Добруджа, народният поет не пести укорите си към тях. Защото е патриот и човек. Къде е човешкото у днешните псевдорусофили, величаещи сатрапа Путин и осмиващи неговата жертва?

След по-малко от месец ще честваме националния си празник, ще почетем паметта на жертвите, дадени за свободата ни. С уважение и преклонение пред паметта на мъртвите. Но тези чествания не са в прослава на античовешкия путинистки режим, а са за нашата свобода, дошла с помощта на руснаците. А в чисто човешки план ненавиждащите, кой знае защо, Навални, да си спомнят Дебеляновия стих „Мъртвият не ни е враг“ и да се смирят пред паметта на човека.
 
Михаил Евтимов, София