Още не сме навлезли напълно в есенния сезон, цените са убийствено, непосилно високи за обикновения български пенсионер. На какво се дължи това, никой не казва, но възрастните хора са принудени да се ограничават и да закупуват само основните неща, необходими не за нормален живот, а за оцеляване. Добре, че поне времето е все още благосклонно, ама като започне есенното застудяване, ще трябва да се отделят средства и за отопление. А това ще направи пенсионерския живот труден и невъзможен.
Не може през XXI век да се храниш мизерно, да студуваш, да обикаляш по пазарите и магазините, за да си купиш нещо с по няколко стотинки по-евтино, за да оцелееш. Веригите убиха малките квартални търговци и сега си правят каквото си поискат с цените. В опит да компенсират спада в потреблението търговците са вдигнали още повече надценките и по този начин удрят едновременно и производителите, и купувачите. Млякото, сиренето и кашкавалът, които са най-всекидневните продукти, са вече безбожно скъпи. Традиционната пенсионерска закуска с хляб, домат и сирене и вечеря с бурканче кисело мляко става все по-непосилна за повечето хора от третата възраст.
Комисията за защита на конкуренцията отдавна се е превърнала в придатък на политическата ни система, а нейният членски състав е бетониран партийно от една партия, управлявала страната в продължение на малко повече от десетилетие. Изглежда, в нея са се заели да пазят ревниво топлите местенца и огромните заплати, вместо да бранят интересите на хората. Отказахме по-евтиното зърно, за да угодим на зърнарите, и сега ще купуваме скъпи хляб и олио, ще клекнем и пред въглищарите и ще плащаме по-скъп ток, кой знае кой е наред да блокира пътищата и да прави пенсионерския живот невъзможен.
Виж, животновъдите, ако се надигнат, това не би ни притеснило, защото месото отдавна напусна пенсионерската трапеза. Поне холестеролът ни ще е в норма. Ама с тревога следим какво се случва с „Лукойл“ и цените на горивата не защото сме хукнали да пътуваме, а защото нов скок на бензина води до скок във всички останали цени. Тъжна родна картинка, в която два милиона възрастни оцеляват мъчително и трудно.
Тодор Радев, Пловдив
Все още няма коментари