Титаните Христо Иванов и ген. Атанасов са като слънцето и въздуха за партията

Оставките в България отдавна не са това, което трябва да са. Българите по принцип подават оставка, уж за да поемат отговорност. Само че реално оттегляне няма. Подалият оставка остава на мястото си до избора на нов ръководител. Минава време, нещата се позабравят. Подалият оставка се обгражда със свои хора, окопава се, дава щедри обещания, прави отстъпки. И на съответния форум тя не се приема, а ръководителят се оказва преизбран отново.

Така се случи с двамата политически титани Христо Бойкикев и генерал Атанасов. На форумите на техните грандиозни партии от по стотина души изведнъж се оказа, че те са като слънцето и въздуха за партията. И естествено, се оказват преизбрани. Има и един по-хард вариант – подаваш си оставката, оттегляш се и след месец-два размисляш и се завръщаш отново ни лук ял, ни лук мирисал. Специалист новатор на този метод е заклетият въздържател Борислав Михайлов, който реши, че поразиите му във Футболния съюз са недостатъчни. Върна се, за да го довърши. Палмата държи обаче Корнелия Нинова. Тя най-напред подаде оставка, ама така, че реално да се оттегли след 2-3 месеца. През това време си опече работата и на конгреса на БСП беше преизбрана.

Такива са нещата в България. Е, има и изключения – ВМРО. Каракачанов се оттегли, но си назначи верни хора от своето най-близко обкръжение. Трима при това, за да ги контролира на принципа разделяй и владей. Абе, както се казва, българска работа.
 
Валентин Несторов, Пловдив