Спрете гърмежите на Нова година, тормозите животните  

Наближава Нова година и още отсега изпадам в смут от предстоящата канонада от гърмежи, които съпровождат всеки път новогодишната нощ. Всъщност залповете започват още през деня, който колкото повече напредва, толкова по-шумен става. В тъмните часове вече е нетърпимо, а сублимният момент, разбира се, настъпва в 24 часа и продължава почти през цялата нощ.

Не съм някаква недоволна лелка, на която всичко ѝ пречи. Нямам нищо против традиционната заря. Но има едни пиратки, които са като топовни бумтежи и могат да изкарат акъла дори и на заслужил ветеран от войната. Не знам какво удоволствие изпитва човек, който пуска подобни „звукови ефекти“. През 1985 г. бях в Ливан в разгара на гражданската война. Бейрут беше под обсада, с постоянни бомбардировки месеци наред. Днешните пукотевици ме връщат назад във времето, припомняйки ми ужаса от войната.

Но да оставим моите капризи настрана. Хората, дори и да са плашливи и да се стряскат от всичките тези пукотевици, могат да преодолеят неприятното усещане. Не така стоят нещата с животните. За тях този силен шум е ужасяващ. Животните имат много по-изострени сетива от нас. Силният шум от гърмежите, ярките светлини и острата миризма от използваната пиротехника им причиняват силен стрес, дезориентация и паника. А това може да е пагубно за много от тях. Защото в стремежа си да се скрият те губят представа за останалите опасности, които ги дебнат: Птици се удрят в сгради или дървета, кучета, котки и други животни излизат на пътя, където могат да бъдат блъснати от кола, пропадат в дълбоки ями или се качват на високи места, от които не могат да слязат. Така изпадат в още по-голяма паника, която завършва фатално. За разлика от нас животните не са подготвени предварително за това, което предстои, нито могат да намерят обяснение за случващото се. Домашните любимци също са подложени на неописуем стрес. За съжаление, ние, хората, не се замисляме за всичко това и в стремежа си да се повеселим на воля, забравяме, че има същества близо до нас, които страдат. Нека помислим за тези неща и да бъдем добри човеци!

Весели празници!
 
Стефка Василева, София