С мръсни пръсти посягат на Вапцаров

 
"Понякога ще идвам във съня ти…“. Може ли някой да е казал нещо по-съкровено, по-въздействащо от тия думи, с които един обичащ и отиващ си завинаги човек казва „сбогом" на своята любима жена? На какво не посегнахме с мръсни пръсти, какво не се опитахме да оскверним само за да се озовем на прицела на известността? За да се появи чалга певицата Антонина, която се изгаври с Вапцаров.

Няма ли граница на допустимостта, няма ли демаркационна линия, която не бива да прескачаме? Държавата спи, голотията властва, в парламента си вадят кирливите ризи, доказват си кой е „по-по-най", а ние гледаме театрото и се чудим - свобода ли е това, или слободия, и се питаме кой трябва да удари с юмрук по масата и да сложи тази невидима граница между пошлото и нормалното.

Да вземеш прощалното, чистото слово и да го превърнеш в почти порнографски клип на фолкпесен! Това е върхът – по-надолу няма накъде.
 
Гергана ДИМИТРОВА, Габрово