С какви очи сме тръгнали към еврозоната  

Най-напред беше България в НАТО. После България в Европейския съюз. Сега пък напираме за еврозоната, без никой да ни притиска и да го изисква на всяка цена от нас. Точно сега и точно в този момент. В условията на висока инфлация, на непрекъснато повишаващи се цени на храните и елементарните жизненоважни услуги. И в същото време ни лъжат, че инфлацията е под контрол, че е ниска и допустима. Лъжат и тях – европейците. И от толкова лъжи някак неусетно сякаш губим моралните основи дотолкова, че будим горчив смях и съжаление в Европа.

Първи пример: футболен мач между два отбора. Дикторът на стадиона обявява, че един ветеран на отбора домакин си е отишъл от този свят. Следва едноминутно мълчание и отдадена почит от футболистите на терена. На другия ден става ясно, че човекът си е жив и здрав, станала била досадна грешка. Грешка, ама новината тръгна по обмена и европейците ни се чудят на акъла.

Втори случай: Кървавите насилници и убийци на животни, които не само ни потресоха, но предизвикаха отвращение сред останалия цивилизован европейски свят. Дето животът се цени във всичките му проявления и когато се отсече дърво, преди това се убеждават, че това е крайна необходимост. А пък да убиваш животинки пред камера, за да изкараш няколко кървави евро е ужасяващо. Е, това също се разбра в останалия свят – дето и ние го искаме, ама с какви очи. Нищо че всички нормални хора обичаме животните, пък и да не ги обичаме, не посягаме да отнемаме живота им.

Всичко описано по-горе се случва в контекста на политическата буря по върховете от последните седмици. От която разбрахме, че от изборите нищо не зависи. И това разбраха европейците. Май рибата наистина се вмирисва от главата. Добре че Конституционният съд отсъди по правило, норма, по закон. И спаси част от достойнството на разпадналата се държавност. Въпреки че мастити политолози, извършили грозноватата трансформация от поддръжници на лявото в поддръжници на управляващата партия, го съветваха да не го прави. Или, с други думи, съдът да решава по целесъобразност, а не по закон. И това го разбраха западняците.
Всичко това показва докъде сме я докарали. Лошото е, че връщане назад няма, когато грозното е водещо, надеждата умира.
 
Валери Пасков, София