Няма да станем „бяла“ държава заради алчните властници

Шотландия – красива страна с чудесна природа и чудна архитектура! От Великобритания до Шотландия пътувахме с кола 12 часа. Отляво и отдясно се ширеха безброй ферми с пасящи на воля стада от овце, крави, коне. На много места пшеницата все още не беше ожъната, а там, където жътвата бе отминала, бяха стройно подредени кълбетата с балирана слама. В житните масиви нямаше тревичка и никъде запалено, димящо стърнище. Хиляди декари засети със сладка царевица. Всичко подредено, да ти е драго да го гледаш, а около нивите гори, толкова много гори, то иглолистни, то широколистни, всякави и никъде не видяхме дори обгоряло клонче.

Кое силно ме впечатли? На много места в горските масиви бе извършена санитарна сеч. На мястото на изсечените дървета веднага бяха засадили млади фиданки, грижливо обвити, за да не ги гризат зайци и сърни. Някъде новозасадените фиданки гонеха човешки ръст. И във Великобритания, и в Шотландия старателно се грижат за „белите дробове“ на народа си. С болка се сетих за опосканите и безмилостно изсечени гори в България, превърнати в средство за печелене на избори. Спомних си, отидохме да видим гората на майка ми (от 9 дка) липа и акация. Циганите бяха изрязали върховете на липите, отрупани с липов цвят, най-варварски, а акацията бе доста разредена. Като съвестни граждани чакахме и двата вида дървета да навършат необходимите за сеч години, но на някои всичко бе позволено, защото доста кубици влизаха ей така в домовете на „пазителите на реда“. Чудех се как в тези държави може да има ред, да се спазват законите и как в България това е невъзможно?

Както и да го мислех, все до един и същи извод стигах: Да, в България всичко се вмирисва от главата. Този ред, тази чистота, този начин на живот и след 100 години няма да го има в така красивата ни страна. Така безумно, безжалостно и безотговорно съсипвана от алчни за власт, за пари, за палати, за вили, за имоти управляващи.

Другото, което ме впечатли в Шотландия, бе църквата на метри от къщата, в която бяхме отседнали. Там цяла седмица се провеждаха мероприятия с деца. Родителите ги водеха и участваха заедно с тях. В България няма такова нещо, а и свещениците не са си го и помисляли. Навярно сватбите и кръщенетата са им достатъчни?! Уверена съм, че нещата, за които написах, са от значение за един нормален, спокоен и здравословен начин на живот за всяка страна, за всеки народ.
 
Валерия Стефанова, Лондон