Не сме толкова откачени, че да гласуваме за Жан  

Според Жан Виденов днешните политици вкупом всички са сгрешили и затова вкупом всички са ненужни. И затова е по-скоро прав, много са тези, дето са съгласни с него. Лошото е, че преди три десетилетия и той изпадна по тази линия от политиката. А пък желанието му да се върне отново с лява партия, кръстена „Лява алтернатива“, е по-скоро проблем на бесепарите и Корнелия. Защото от нея ще скубе гласове Жан с комуниситическото си отроче. Тъкмо Корнелия прикотка левите с Първанов, Кадиев и Петков в предизборна коалиция и ето ти нов проблем. Жан е готов дори и с оръжие в ръка да налага идейните ценности на партията си и да громи перестройката. Той тази дума предпочитал пред думата преход, която се е наложила в политическото и общественото говорене.

Въобще българската обществено–политическа действителност не спира да ни изненадва. И почти на всеки избори ражда по нещо ново, от което файда няма. И което безславно отлита в политическото небитие много скоро след изборите. Партия с комунистическа идейна насоченост, която да грабне общественото внимание в днешното българско общество, е почти невъзможна. Може и да сме зле българите спрямо другите европейци, ама чак пък толкоз откачени не сме. Севернокорейците и кубинците едва ли са нашите примери и мечти. Затова и на повторния опит за връщане в политиката на Виденов българите гледат по-скоро с насмешка. Левият електорат също отдавна е преодолял комуниситическите увлечения и традиции от миналите времена и едва ли би приел връщане към крайностите в лявата идеология. Така че за статистиката ще се появи още една лява партия, която ще има символично и нетрайно присъствие в съвременната политика.
 
Петър Радев, Плевен