Народът ще мизерства в Клуба на богатите  

Отвратиха ни, отблъснаха ни от еврото, без още да сме го видели как изглежда. Българските търговци добре се постараха за това. Казал бил някой, че цените при еврото щели да се покачат леко в началото, ама след това пазарът щял да си свърши работата и да се наместят нещата. Де да беше така. Година преди чуждата валута цените брутално вървят нагоре, без да спират, изтощително, неотклонно.

Животът стана непоносимо скъп, вече не само старите хора, но и много в активна възраст са принудени да се лишават от елементарни неща, за да оцеляват. В големите градове цените на зеленчуците и плодовете вече преминаха отдавна границите на поносимото. Да им се чудиш на търговците българи – как не разбраха, че печалбата я прави оборотът, а не безбожните цени. Има магазини, които на седмица не могат да продадат и две щайги грозде, домати или чушки. Ама не мръдват нито със стотинка надолу. Изхвърлят, загуби понасят, ама цени не свалят. Витрините им са като при показните магазини по времето на соца, стока много и хубава, ама скъпа, недостъпна. Е, как един пенсионер да си купи чепка грозде, някоя ябълка, за да си разкваси устата. За крушите пък да не говорим. Сега им е сезонът, сортовете с едни имена, все чужбински, привличат вниманието, ама като видиш етикета, и край. Българските домати свършиха заради сезона, настаниха се гръцките, турските и македонските. Фасонът им привлекателен, вкусът им пластмасов, а цените западноевропейски. Само дето заплатите и пенсиите ни са български. Особено пък пенсиите – минималната е колкото са седмичните джобни на един западен пенсионер. А цените ни са дори по-високи. А върви живей и се радвай на живота.

Пълна мизерия, държавата слаба, безнадеждна. Иначе сме в Клуба на богатите. От това по-голям цинизъм няма – обедняващ народ, работещи бедни, мизерстващи пенсионери и Клуб на богатите. Да се чудиш ябълка ли, круша ли да си вземеш, или чепка грозде. Дето едно време ги купувахме на килограм и ни ги слагаха в хартиени торби. Ако някоя паднеше на земята, подминавахме. Невъзможна за осмисляне житейска трансформация преживяхме, а те ни залъгват с богаташки клубове и общества. Живеем в абсурдно и хищно време на грабеж и повсеместно обедняване. Това е истината.
 
Васил Панайотов, София