Лицемерието на Карадайъ  

Послушният Карадайъ влезе в ролята на силен и независим политик. Естествено, под зоркия поглед на Догана от сараите. Напуснал скандално Консултативния съвет за национална сигурност при президента. Възмутен бил от присъствието на гражданин на чужда държава – министърът Кирил Петков. Така депесарският шеф се окичи с титлата най-лицемерен политик на месеца.

Той май много бързо забрави скандалните думи на сарайския повелител в зората на демокрацията, че пътят на България за Европа минава през Босфора. Забрави и за изборния туризъм с пристигащите автобуси с изселници от Турция. Всичките те до един са с българско и турско двойно гражданство и задължително гласуват за етническата партия на всички избори. Включително на последните.

Какво излиза? Може граждани с двойно гражданство да определят съдбините на родината, ама не може министър в правителството да бъде с двойно гражданство. Пък дори и този министър към момента на назначаването си да е направил необходимото, за да реши проблема. Карадайъ напоследък е тотално объркан горкият. Най-напред се изперчи пред Ердоган за прародината, от която бил произлязъл. После пред журналистите в България каза, че не бил казал това, дето го е казал. Преводът бил некоректен и неточен. Сега пък твърди, че българи и турци произлизат от една родина. Само дето ние сме с държава от 681 година, съхранили сме и сме разпространили делото на славянските просветители светите братя Кирил и Методий, имали сме царе, история, Златен век, били сме водещи в духовно отношение в цяла Европа. И така до 14 век, когато съдбите ни се преплитат с нашествениците за пет века.

Така че, бедни ми Карадайъ, ние, обикновените българи, си я обичаме тази наша родина и прародината от седми век също. Не се чудим коя е тя, а знаем. Отвратени сме от настоящето и от днешните политици, които все повече я натикват в блатото. И вие, Карадайъ, заедно със сарайския Сокол сте едни от тях.
 
Антон Велчев, Русе