Леденото хоро е бабаитлък и кич, наследен от соца

Много полемики предизвика тазгодишното мъжко хоро в река Тунджа в Калофер. Епидемиолози, лекари веднага скочиха и го осъдиха. Но по време на летните протести мълчаха, за да не попаднат под ударите на протестиращите, а там се събираха хиляди в продължение на месеци. Мълчаха и по време на лятната конференция на една партия, на която се събраха много хора. Пак по разбираеми причини.

Иначе хорото в ледените води на реката си е чист бабаитлък, наследен от най-противното десетилетие на соца – 70-те години. Нищо, че патриотът историк Каракачанов го прати далеч в миналото по време на турското робство. И разсмя откровено историческата гилдия. Хората вече се чудят дали да не потърсят корени от турско време в шопската салата, пържолите и киселото зеле. Кметът на Калофер пък бабаитски заяви, че ще плати глобата. Ковида, както се казва, кучета го яли. Дано злото не сполети никого от участниците или зяпачите наоколо. А за онези, които поставят на една плоскост леденото хоро и нестинарството, да седнат и да попрочетат малко и да се образоват. Защото такъв паралел не само е недопустим, но в някакъв смисъл е и светотатство.

И накрая да напомним на мъжкаря кмет на Калофер, на всички калоферци в ледените води и зяпачите покрай реката: Дами и Господа, Богоявление, или Йордановден, е най-големият зимен християнски празник. Къде останаха религиозното преклонение и вяра? Защо бяха заглушени от пресипналите пиянски гласове и тъжно не на място звучащите гайди.

И едно друго измерение има този ден не само за калоферци, а за всички българи – рожденият ден на Христо Ботев. Тъжно е, когато кичът и пиянията изместят стойностните неща от живота ни.
 
Наско Желязков, Русе