Кравата Пенка - пример за брюкселско бездушие

Дни наред обществото се тресеше от драмата с кравата Пенка. Аз съм човек от района и чудесно знам какво значи една крава за стопанин край границата. Тя е всичко, тя е животът му, смисълът му. Кравата е и храна, и топлина в махалите, където отдавна няма училища, хоремази, където хлябът и цигарите ги карат веднъж в седмицата, където и кметства вече няма.

Но ето че се намират някакви бездушни чиновници от някаква си Агенция по безопасност на храните и разпореждат, че кравата беглец от Копиловци край Кюстендил трябва да бъде умъртвена. Защо? Защото Пенка е прекрачила европейското законодателство, погазила е и Закона за ветеринарномедицинската дейност, като е емигрирала в Сърбия. Така ѝ се пада, щом е напуснала ЕС.

То не е за смях, защото никой не е отишъл на място да види какво му е в душичката на собственика на Пенка - Иван Харалампиев. Пък той е от немилите и недраги българи и убит от решението, казва: „Потресен съм! Това не е държава!“.

Добре, че се вразумихте и се отказахте да убивате Пенка. Иначе ще убиете Иван. Ами кой ще ви дои мляко за децата, нали ще се жалвате после, че мрете от палма в кръвта. Случаят с кравата Пенка е много важен, защото ми се струва, че добичето ачик намуши с рога брюкселското бездушие в агонията си за живот.
 
Васил ВАСИЛЕВ, Гюешево