Как ще живеем без протестиращите

Корав човек излезе българинът – историята го доказва. Геройски устоя 500 години на османско присъствие, 150 години на византийско, 40 години на влашко. Той усети и хубаво, и лошо, богатство и бедност, мир и войни, тоталитаризъм и демокрация. За последното може да се спори има ли я, или не. Банкерът Атанас Буров казва, че демокрацията е лукс, не е за бедна държава.Така или иначе ние я доживяхме и сега ѝ се радвахме, макар че успяхме да я деформираме.
Тревогата ми е как ще живеем без протестиращите. Сега е голяма скука. Сцената опустя, напуснаха я режисьори и изпълнители, остана само диригентът тъжно да размахва палка. Горко им на американците, трудно ще го догонят, пък и той може да напусне подиума.

Едно нещо ме изпълва с радост и национална гордост – това, че американците вървят по нашия път. Също като нас загубилите изборите ги оспорват, казват, че са нечестни, че гласовете им са откраднати, че ще търсят правата си по съдебен ред, че демокрацията е потъпкана. Все този рефрен слушаме от години от една госпожа, достойна да бъде най-малко кмет на София, а все не я огрява. Иначе много се застъпва за бедните, а пък се кипри с чанти и обувки за хиляди. Как ги купува, нали сега е безработна.

Янките също протестират, най-често исканията им са социални и излизат с празни ръце, също както нашите пенсионери („сухи съчки“ ги нарича един лекар, който не вярва в пандемията и обърква народа), които без нищо отиват при доктор и при адвокат. Я погледнете щерката на един мултимилионер как се цели с яйца и демонстративно гори маски. Питам се защо татенцето ѝ, който маха ръце като жонгльор, не озапти чедото си. Такова поведение е недостойно за една дама, богато облечена.

Щях да пиша, че американците от нас се учат на разединение, но не съм права, защото имаме чудесен пример на обединение. Има една детска песничка „леви, десни ще вървим напред“, само че децата бъркат краката си. Нашите – леви и десни, сини и червени, заедно искат да поведат народа без идеали към „светли бъднини“. И той, народът, ще тръгне възроден, но към площадите, само дано да е цивилизовано.
 
Т. Михайлова, Добрич