Как ме лекуваха във Великобритания    

Внимателни, спокойни, излъчващи загриженост. Залата на спешна помощ е изпълнена с болни хора, насядали в десетките удобни столове. Записаха ме под номер 160. Когато влязохме, бе 19 ч. Когато си тръгнахме, беше 3 ч. сутринта.

Всеки бе дошъл за помощ, всеки чакаше търпеливо своя ред. Никой не измрънка, никой не изропта, защото в наредените десетки кабинети преглеждаха хора. Когато чуеш името си, най-напред те извикват в кабинет, в който ти измерват кръвното и температурата. Следващото повикване е за кръвен тест. Внимателно и спокойно извършват процедурата. Следва снимка със съвременен рентген. Когато резултатите са готови, неврологът те кани за преглед в кабинета. Изпълняваш задължителните упражнения и дори само при едно да се затрудниш, лекарят вече има план да те изпрати за преглед в болница, където да решат дали се налага скенер или не. Междувременно лекарят е дал назначение за инжекция в рамото ми с цел облекчаване на състоянието.

Часът е вече 24. От персонала на клиниката се появява жена с количка, заредена със сандвичи, вафли, бисквити, кафе, чай, мляко, минерална вода. Жената кани всеки да си вземе, каквото му душа иска. Не посегнах към нищо, защото душата ми се бе свила в очакване на резултатите. За всяко изследване са необходими два часа. Слава Богу, нямаше нищо притеснително в снимката и кръвния тест. Но заради единственото упражнение, което направих и изохках, лекарката ме насочи към болницата за следващия ден. Държеше всичко да се изясни. Беше вече един след полунощ. Жената с количката мина отново, канейки любезно хората. В залата имаше всякакви случаи. Един плюеше кръв, друга паднала и от носа ѝ кръвта шуртеше като чешма. Помислих, че поне най-тежките случаи трябва да бъдат отделени някак си от останалите. Минах през 5-6 кабинета. Никъде не ми поискаха и стотинка, както бе в България. Плащаш за всяко изследване, защото отдавна е забравено, че лечението по конституция е безплатно.

Пиша тези редове и мисля за лекарите, които познавам, които лекуват със същата доброта, сърдечност и прецизност и които порочната система на алчни управляващи не можа да промени. Имената на английските лекари четях на баджовете им. Имената на българските лекари остават дълбоко в сърцето ми и така ще е, докато съм на този свят, защото те ми показаха сърдечност, професионализъм, топлота и всеотдайност и аз през сълзи и с много обич искам да назова техните имена: доц. Явор Иванов, д-р Цаня Попова, доц. Маргарита Влахова, д-р Димитър Недков, д-р Любомир Янкулов, д-р Снежана Досева, д-р Макавеева и Н. Опров. Всички те лекуват най-вече с доброта, която се помни до живот!
 
Валерия Стефанова, Лондон