Предстои поредната реформа в здравеопазването и на българина му се изправя косата. Личните лекари си вършат работата съвестно в повечето случаи и премахването им би било грешка. Връщането на поликлиничното лечение е всъщност връщане към здравните проблеми отпреди 30 години. Само че тогава имаше участъкови лекари, които се грижеха за пациентите си в точно определен район и на практика изпълняваха същата роля, каквато играят джипитата сега. Различното беше, че сега може да си избираш личен лекар свободно два пъти в годината, а участъковия лекар ти го назначаваха.
Вярно е, че при сегашната система, ако се нуждаеш от преглед при лекар специалист, трябва да минеш през личния лекар за направление. Така за един реално извършен медицински преглед касата плаща на двама лекари, което не е домислено и е един начин на напълно законно източване на касата. Основен проблем в доболничната помощ е липсата на лични лекари в малките градчета и селцата. Там хората на практика са лишени от бърза доболнична помощ в повечето случаи. Едно е да живееш в големия град и при проблем да отидеш в близката поликлиника, друго е да пътуваш, за да стигнеш до лекарска помощ. Неудачно е и това, че лекарските практики на личните лекари са с доста разширен брой пациенти, което налага често да се чака дълго, понякога с часове пред лекарските кабинети. Добре би било, ако се запазят личните лекари, да се въведе някакъв лимит на брой записани пациенти. Добре е, ако пациентът има пряк достъп до лекар специалист, но ако не се въведе някакъв лимит, примерно два прегледа месечно, поликлиниките могат да се задръстят с пенсионери, които всекидневно могат да се преглеждат при всички лекари специалисти подред. Не е ясно и как ще се осигурят лекари от всички специалности в дадена поликлиника. Пациентът ще бъде ли обвързан с конкретно лечебно заведение по местоживеене? Ще може ли да посещава добри специалисти и в поликлиники от други райони? Всички тези въпроси трябва да бъдат решени, ако се тръгне към нова промяна.
Светлозар Аврамов, София
Все още няма коментари