Има ли независими магистрати във ВСС?

14-часовото заседание на ВСС за отстраняването на главния прокурор Гешев показа една безпощадна истина – в България разделение на властите има само на хартия и на думи. А всъщност такова няма. Членовете на ВСС не са независими магистрати, в хода на разискванията това пролича много ясно. И даже един непредубеден зрител, който обаче е добре запознат с обществените и политическите процеси в настоящето, без кой знае какво усилие можеше да различи от коя партия е подкрепян и издигнат всеки един от говорещите висши магистрати.

Самият факт, че прокуратурата, която стоеше плътно зад Гешев, се пропука, когато партиен лидер сне доверието си от него, е показателен. Веднага се намериха хора, които да застанат срещу своя началник, явно задействани от някого. Буди недоумение и характерът на разискваните теми, една от които беше за емоционалното състояние на главпрокурора при пристигането му на летище София, когато получава на ръка писмо от шофьор в Главна прокуратура. Хубаво е, че този път обществеността стана свидетел на процеса на разследване на главния прокурор. Не е хубаво, че лъсна истината – грозна и неподправена, за състоянието на съдебната ни система. Каквито и закони да се приемат, ако политиците не оставят магистратите на спокойствие, а продължат с натиска си върху тях, нищо няма да се получи.

А магистратите би трябвало да разберат веднъж завинаги, че ако те не се преборят за своята независимост, ако не заработят с всички сили за независима съдебна система, никога няма да бъдат свободни и независими. Най-тъжното е, че хората още веднъж се убедиха, че има огромно разминаване между приказки и действителност. Вероятно в цял свят демокрацията си пробива трудно път, но у нас тя приема една балканска, изродена, байганьовска форма. Случващото се от опита за атентата срещу Гешев до днес по-скоро ни връща в далечното минало, човек да се чуди в XXI век ли живее или в края на XIX и началото на XX? И за това, разбира се, не са виновни само политиците и магистратите, виновни сме всички ние с нашата пасивност и безразличие към уродливостите на политическата и съдебната система.
 
Боян Кирилов, София