Глас народен: Цените скачат, а милиони живеем в бедност и мизерия  

Увлечени около изборните страсти, така и не усетихме как цените скачат нагоре бавно и непрекъснато. Примирихме се с тока и парното от началото на юли. Според КНСБ с 2-3 процента скача общият индекс на потребителските цени. При някои стоки скокът е до 15-20 процента, при други е с по процент-два. Това се казва в изследване на синдиката за актуалния ръст на цените. Всички усещат поскъпването независимо от своето потребление. Стряскащо е увеличението на цените на хляба с 5,7 процента и на млякото с 3 процента.

Според синдиката страдат хората с минимални и ниски заплати. Минималната заплата е 650 лева. А пенсионерите с минимални пенсии от 300 лева са останали извън вниманието на синдикалистите. На практика увеличението по швейцарското правило на пенсиите от началото на юли вече е подядено от растящите цени, и то на основни хранителни продукти. Всички виждаме колко трагично е положението с цените на пролетните плодове и тези в началото на лятото – ягоди, череши, кайсии. Като съберете на едно място нас, пенсионерите, и хората на минимална работна заплата, излиза, че в България поне два-три милиона живеят в бедност, лишения, мизерия. А политиците се чудят защо хората не ходят да гласуват. Защото са загубили вяра във всеки политик и всяка партия. Победителят на изборите предложи правителство с програма, в която нямаше нито ред за увеличаване на пенсии и доходи. Вместо това намерения за изпращане на българин в Космоса. И обикновеният човечец – работник или пенсионер, със стиснати зъби се размечтава за ракета, голяма колкото круизен кораб. Да се натоварят всички партии и всички политици, да полетят към чужда планета и да си изградят свой свят там.

И накрая две думи за синдикатите и синдикалистите. От поне десетилетие не помним в страната ни да е имало синдикален протест, стачка, подписка или нещо подобно. Вместо това в следизборните нощи синдикалистите правят редовни политически коментари. Като политици ли се изживяват, и те ли са част от политическата каста? Ако е така, за какво са ни.
 
Николай Минчев, Пловдив