Дойде времето пенсионерите да си направим една своя мафия, пардон – партия

Това сме ние – не ни пука ни от криза, ни от инфлация и мизерия, ни от безочието на политиците ни, които не спират да се хвалят със своите постижения. И всеки от нас си вика: „Да сме живи и здрави да оцелеем след великденските празници, а пролетта може да се окаже по-щедра от служебния кабинет на Донев и да ни затрупа с лапад и коприва на далавера!“.

И продължаваме да мрънкаме край домашното огнище тихо и безобидно, за да не разваляме рахатлъка на пръкналите се нови кандидати за власт. И ми се чини, че у нас преходът става все по-смешен и безкраен, щом ЕС продължава да умува дали да ни пусне у Шенген. А ние продължаваме да чакаме появата на незнайния Крали Марко, който да ни отърве от политическите разбойници и да направи държавата ни що-годе прилична, за да не ни се смеят ортаците в Европа.

Но си мисля, че у нас скоро ред и законност няма да има, щом Темида продължава да се ослушва заешката и не смее да вкара виден политик, министър или голям държавник в затвора, ако е сгазил лука и през годините на прехода приватизира всичко годно и стойностно, а на нас обещаваше икономически чудеса и желязно здраве като на бунаци.

Вече 16 години сме ортаци с Европа, ама стандартът ни на живот не е мръднал и сантим нагоре, а на хоризонта нищо хубаво не се вижда в бъдеще. И много често мераклиите за власт взеха да ни обвиняват нас, пенсионерите, че с оплакванията си от мизерните пенсии даваме лош пример на младите. Ето защо си мисля, че е дошло времето да си направим една своя мафия, пардон – партия, па да запретнем ръкави и дружно да изгоним негодниците през терминал 1 за Дубай, където имат богати имения.
 
Спас Вутев, Елин Пелин