Дни на позор – родители водят децата си на метежите по площадите

Много би се огорчил Захари Стоянов, ако знае, че „Великото“ има ново измерение. В нашата история има примери за велики хора и величави подвизи. Велик е Бенковски, след когото литват мъже в бунтовнически дрехи, готови да умрат за него. Велик е Ботев, който изминава кървавия път към Вола и бележи живот, стигнал до смърт и безсмъртие. Велико е народното събрание в Оборище. И днес чуваме клетвата на стотици храбри български мъже, положена със слово, пред кръстосано оръжие и знаме, извезано от нежни пръсти, със заветното „свобода или смърт“.

От позицията на педагог правя аналогия: Някога – клетва за безкористна борба, саможертва, отстоявана с дела. Време славно, велико, изпълнено с подвизи и героизъм, доказало, че свободата ни не е подарена.

Сега – сред множеството, излязло на улицата, има хора с титли, питам – в техните учебници не е ли било писано нещо за етика и морал?! Дни на ужас и позор. Знамето и тук присъства, но като намордник на куче. Колко жалко и обидно.
Преди време не сядахме с мъжа ми да гледаме телевизия заедно с децата си, защото един „велик“ шоумен говореше цинизми и се хвалеше колко го е надарила природата. Чудно защо от тази дарба не се пръкна нещо, което да наследи милионите и имотите му, придобити по незнаен път.

Сега отново изключваме каналите с грозни сцени, защото внуците питат защо се бият хората по площадите, нали храна не бива да се хвърля и кой ще чисти. Разтревожена съм най-вече за агресията, която взема връх. Отличен пример за подрастващите, често виждаме побоища между връстници. Много от тях вече имат опит – родителите им ги водят да гледат и да участват в метежите активно.

Сигурна съм, че част от младите хора, над 20-годишни, са синове и дъщери на хора с успешна кариера – личи по облеклото и настроението им. Излизат по улиците от снобизъм, да убият скуката, нови запознанства също не са излишни. Те искат промяна, а не допускат ли, че една промяна може да обърне позицията на създателите им – от високото стъпало на стълбата могат да се озоват на най-ниското. И тогава – пак по площадите, само че мотивирани.

Тревожно е, че в тези размирици са ангажирани познати лица, от които не може да се очаква нищо ново, но и хора – подбудители от висок ранг, което не им подхожда и от което губят. А това е вредно и опасно за майка България. Великото и величавото не го виждаме по улиците и площадите.
 
 Т. Михайлова, Добрич