Чалгарят Славчо ни затри две години, докато се прави на Доган      

Вече повече от 30 години си играем на демокрация. Уж свалихме Тодор Живков, а всъщност си я караме по тодорживковски. Вгледайте се внимателно в поведението на партийните лидери и ще видите, че България сякаш е развъдник на политици с диктаторски уклон. Почти няма партиен водач, независимо дали е на парламентарна или извънпарламентарна партия, който да не носи в себе си авторитарност.

Генералът льотчик в президентството с вдигнатия си юмрук заблуди маса народ, че е защитник на демократични ценности. Днес юмрукът му е знак за стремеж към еднолично управление, в името на което е готов да загърби и българските интереси. Аз-говоренето на Борисов, който разхвърляше милиони като бонбони от джипката си, също е белег за този тип мислене. Спомнете си унизителните кадри с целуването на ръка, които бяха уж на шега, ама май си бяха наистина. Цв. Цв. бая дълго време изкара по върховете на държавното управление, а другият целувач и до ден днешен бодърства като лидер на младежката организация на партията си пред дома на Главния в Банкя.

В столетницата също нещата са идентични. И там има изключвания, отлюспвания дори на хора от близкия кръг на лидерката, която управлява с желязна ръка партията си. Инакомислието не се толерира.

За ДПС не е нужно и да говорим, там Сараите са символ именно на политическо еднолично ръководство, в което Мустафа Карадайъ е подставено лице, дори и палатите в Росенец са доказателство за това. Да не забравяме и как депесарският Главен в края на всяка година отправя послание към актива. Е, стилът му на изказ едва ли е разбираем за хората му, но думите му са предназначени по-скоро за другите партийни лидери, отколкото за електората му. Пък и в крайна сметка който разбрал - разбрал, който не е - ще разбере.

За Сидеров да не говорим, след бурните му изяви в НАТФИЗ по-отдавна или пък в Първо районно софийско управление на МВР наскоро. Помните ли го как изнася реч, а четирима души са вдигнали пластмасова маса над главата му, за да го пазят от електоралната любов.

Да не забравяме и Валери Симеонов, който през зъби заплашваше водещите в сутрешен блок. Ами Янето Янев и неговата партийка джобен формат. Не може да не споменем и Костадин Костадинов, дето ще гони големите вериги от България. Безспорен номер едно обаче е учиндолският шоумен и пишман политик. Чалгарят Славчо на бърза ръка затри близо две години на българите в опита си да го играе Доган 2, скрит в някакви въображаеми негови Сараи 2. 

Гълъбът на мира Донев на коронясването си за служебен премиер гледаше страшно, тепърва ще видим какво ще излезе от него. Предишният – Янев, вече е партиен лидер, бъдещето е пред него.
 
Валентин Кръстев, Пловдив