Боже, пази България от шоуто на пишман политика

Ние, българите, не сме глупави и бездарни, както искат да ни внушат напоследък. Напротив! Щом има 1000 причини да се гордеем, че сме българи – дали сме нещо на света. Доказано с факти. Значи не сме за подценяване.

Защо една госпожа, на която повече подхожда да оправя градинката на свекърва си и да меси погачи за Коледа, мисли обратното, мисли, че може да управлява България.

Какво самочувствие, самоувереност и най-вече наглост да заявиш, че има партия, с която никой не иска да преговаря. А нея кой я иска, защо не направи правителство? Тя е като жабата, която толкова се надувала, за да стигне вола, и накрая се пукнала. Стига цирк и лицемерие!

Много фалшиво звучат призивите, че тряба да се състави кабинет, отправени от същата госпожа и от създателя на „най-успешното“ служебно правителство. Да не ни подценяват – заговорът, задкулисието са ясни.

Схемата не задейства. Всяка партия, която демонстрира желание за промяна, работи за престиж, но се вижда, че вече е с рухнала репутация, с неограничен апетит за власт.

Кой ще прави промяна? Дали хора, които от 30 години виждаме и слушаме. Как не се срамуват да се наредят в ръководството на парламента и да се явяват постоянно в студията на телевизиите. Пък и не са в първа младост. А двете госпожи, блеснали само с аксесоарите си за хиляди левове, и те ли са нови лица? У тях няма нито една филантропна искрица, само властолюбие. Позаваме ги от години.

Напрежението е голямо. Стана, както очаквахме ние, „обикновените хора“. Изпокараха се. Събуди се спящият демон – без следа от изтънченост, с груб език, но с богат, непоклатим финансов ресурс.

Какво да очакваме? Политическият застой е ясен – печели се време – знайно в полза на кого. А може би ще ни понесат по гребена на вълната, ще ни научат да лъжем, да обещаваме, без да знаем как да изпълняваме, да мразим, или ще ни сринат психически и физически и ще ни връчат еднопосочен билет за път далечен.

Искат да ни управляват тези от улиците. Но улицата не е добър съветник. Вандалите, които носеха ковчези и бесилки, които съсипаха столицата, доказаха, че не стават за водачи на една държава. Това са хора себични и различни. Между тях няма хармония, няма здарва основа, върху която да устояват на политически и житейски бури. Те не споделят общи ценности. Ако има да се каже нещо неприятно, пръв сред доброволците е министърът на културата – издигнат по погрешка.

Не мога да пропусна защитничката на нещастното майчинско войнство. Защо госпожата все още с жалката си група мисли, че е създала света, прави гръмки изказвания, дава съвети? Какво виждаме – панаир на суетата, сапунена опера или отнесени от вихъра?

Готви се нова пиеса, която ще се играе на родна сцена. Появяват се две нови действащи лица. Нали удавник за сламка се хваща – ще се юрнем към тях – стадното чувство не ни е чуждо. Повярвяхме на човека, който щеше да оправи България за 800 дни, поведохме се по шоуто на пишман политика. Още една издънка май много ще ни дойде. Пък може и да усетим промяната. Нали сме иновативна нация, нали за това ратуват новите стари политици. Каква невероятно тъжна перспектива. Облаците се сгъстяват. Играта загрубява. Боже, пази България! Тя не заслужава такава участ.
 
Т. Михайлова, Добрич