„Възраждане“ блокират трибуната в НС, ама си вземат тлъстата депутатска надница

Гледахме цирковете в парламента онези дни. Едни депутати са запречили пътя към микрофоните на другите и на практика блокират работата и парламентарния процес. И така няколко дни. Ама през това време се водят на работа и си им текат тлъстите депутатски надници.

У нас партиите са една пародия, но левите партии са извън всякакви норми. В нормалните демокрации левите партии водят социална политика, издигат социални искания и когато са на власт, се мъчат да ги реализират. Нашите леви са си едни политически леваци, които ги интересува само защитата на руските интереси и нищо друго. Възрожденци, бесепари, итенейци са превъзбудени по темата за паметника и всичко друго им е на заден план. А че ще се гледа бюджетът, в него има толкова много неща, свързани с провеждането на социални политики, на нашите леви им е все тая. То и затова властта ще я гледат отстрани, без да могат да се докоснат до нея. Никога.

Колкото и странен народ да сме българите, не сме чак толкова загубени, че да дадем да ни управляват партии, за които съдбата на руските мужици им е по-ценна от съдбата на българите. Ние, пенсионерите, чакаме развитието на въпроса с увеличението на пенсиите през 2024 г. Ама за това трябва да има гласуван бюджет. Очакваме и дебатите в залата, за да видим кой каква политика ще предложи по този въпрос. Все пак е важно и коя партия е за по-добър и сносен живот на пенсионерите и коя е склонна да ги игнорира. И ние си правим изводи, трупаме впечатления, за някои от нас и 20 лева върху пенсиите са жизненоважни. Видяхме десните как ни порязаха с коледните и великденските бонуси, после гледахме левите как ни изключиха напълно, за да бранят Паметника на Съветската армия в центъра на София. А след време на следващите избори и едните, и другите ще ревнат: ауу, това са нашите бащи и майки, нашите баби и дядовци. И ще почнат пак с лъжите. Ама надали има кой да им вярва. Десните да си гледат украинците и НАТО, левите – Путин и русолята, а ние, българите, ще я кретаме на опашката на Европа.
 
Петър Михайлов, Силистра