Срам ме е, че не бях в Гърция!
1 коментара
През 4-те неработни дни около 6 септември се случи нещо невиждано – народът като стадо се юрна да ходи в Гърция. Не споря - там морето е топло, узото ледено, плажовете –чисти, туристическите услуги – на ниво. Ама пък такъв главоломен чуждопоконнически десант над хубавините на южната ни комшийка, лично аз не помня. Дори ми дойде малко в повече.
През неработните дни аз работех и потърсих по делови поводи учителка, двама известни доктори, медсестра и ректор на университет. Отказаха разговора по телефона, защото били в Гърция. Понечих да купя кроасани за закуска от кварталната пекарница на бай Ради. Ядец, катинар висеше на вратата й. Бай Ради беше ... в Гърция. Бързайки по улицата веднага след празниците едва не се сблъсках със старата ми позната Фани, която буташе бебешка количка. „Ама как си изкарахме в Гърция!”- веднага ме отстреля тя, решила че си е намерила слушател. Изтръпнах - ами ако ме попита аз къде съм била? Представих си гримасата и на учудване и съжаление върху не особено интелигентна й физиономия след моя отговор. Боже, докъде я докарахме! Направо ме е срам, че не бях в Гърция...
Мирослава Андреева, София