Синодът търпи гнева на Кирил, но съслужение с папата не ще    

Посещението на папата е знаково за всяка една държава. Официалните пътувания и посещения на главата на Католическата църква обикновено имат две измерения. Първото и по-важното е духовното, а второто, немаловажно, е политическото. По стечение на историческите обстоятелства у нас днес главно във Врачанско и Пловдивско има католически общности. Това са наши сънародници, наша кръв, хора, на които дължим уважение за вярата им. И за тях това посещение е празник.

Да, запознати сме с историята на християнството, знаем каноничните и историческите различия. Знаем, че първообразът на християнството се свързва с православието. Но едва ли може да разберем позицията на църковния ни клир, който категорично отказва съслужение и участие на катедралния хор в церемонията по посещението на светия отец в катедралата „Св. Александър Невски“. Още повече че става дума за молитва пред иконата на светите братя Кирил и Методий. Което самò по себе си е уважение към нашата история и култура. Тогава по тази логика в българските културни делегации в Рим за 24 май никога не бива да влизат представители на Църквата ни. Защото Рим е католически. Само че католиците отдавна са превъзмогнали каноничните си ограничения, отнасяйки се с уважение към делото на първоучителите ни. Инатът на синодалните ни старци понякога е необясним. Изглежда, за тях е по-канонично да понасят гневните тиради на руския патриарх, техен колега по расо и по пагон.

Иван Асенов, София