Разделението на връх Шипка е позор!

Всяка година с гордост и вълнение гледам героична Шипка в тези епични дни за България. Когато бях по-млад и здрав, ходех и през лятото, защото тогава са били големите боеве. На това ме научи моят дядо, който е участвал в тези битки. Въпреки че е бил ранен, той доживя до 1939 г. Почина на 84 години.

Който не се е качвал на този връх, не е българин за мен. Там всеки човек изживява невероятно вълнение. На това място говорят тревите, вятърът, скалите, орловото гнездо, оръдията. Самият връх е величествен паметник, възпят от патриарха на българската литература – неповторимия поет Иван Вазов.

В такива дни не бива да забравяме и подценяваме колоси като Вазов. Затова, като гледах и слушах тримата ученици да четат куплети от тази велика ода, малко се изнервих. Как може на това място и на този ден да не пуснат рецитацията на незабравимия Кисимов, та всеки българин да слуша, да изживее и да заплаче за героизма на нашите борци. За мен няма друг човек, който така емоционално да декламира “Опълченците на Шипка” и “Възпоминания от Батак”. Недоумявам защо се пренебрегва хубавото, истинското?

И тази година имаше разединение. Не се поучихме от това, което ни показаха старите българи – единство! Докога ще се излагаме с това делене по партийна линия? Навремето нито Левски, нито Априлци, нито Опълченци са имали политически стремежи. За тях целта е била единствено свобода и независимост на България. А ние сега какво правим? Разцепление, и то в такива дни като годишнината от гибелта на Левски, а после същото се случи и на Шипка. Един народ няма ли единство, няма бъдеще. С разделението показваме, че позорим героичната ни история и дедите ни. Дядо Вазов казва думи, които не трябва да се забравят:

“България цяла сега нази гледа! Тоя връх висок е,
тя ще ни съзре, ако бихме бегали: да мрем по-добре!”
“И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!”

Нека тези думи се запомнят от много българи и нека не позорят историята и заветите на предците ни.

Изпращам това, което съм мислил, заедно със снимка на моя дядо.
 
Георги Мулев, 91-годишен внук на опълченеца Никола Мулев, Пловдив