Ползата от дистанционното обучение: Ученици пият бира в парка по време на час  

Петъчен слънчев следобед в Борисовата градина по време на пандемия. Централната алея от езерото с лилиите до детските съоръжения е окупирана от младежи. Големи групи с приповдигнато настроение, заредени с много бира. Пластмасовите бутилки се подават от ръка на ръка, маски няма, дистанция също. Видимо са ученици, които наваксват липсата на общуване в училището и класните стаи. А и петък бил ден на майстора.

Момчетата са видимо по-сдържани, а момичетата по-гръмогласни. Всички пушат, раздават целувки наляво и надясно с дъх на бира. И слушам разговорите им. Един от класовете трябва да е на дистанционно обучение в този час. Само че те са в парка, нека математичката да види как ще ги накара да решават тест със задачи. Тя и без това била малко гаднярка. Класната щяла да пописка малко, ама какво от това. Тя напоследък само това прави, кой ли пък я слуша. Една от госпожиците с грим и червило като манекенка се провиква, че така се учи и сто години. И без това не им поставят слаби оценки, защото толкова ги и учат. Тази корона, дето всички ѝ треперят, за тях е истинско щастие. Само дето на много от тях родителите им са си постоянно вкъщи. Това е гадно, ама вече времето се оправя и ще си правят купоните в парка. Нищо, че генералът Майтапчийски непрекъснато за това дуднел. Речта им е изпълнена със солени и не особено прилични думи и изрази, обръщенията, с които общуват помежду си, будят учудване и недоумение. Но те си ги приемат със смях и никой не се сърди на никого.

На малкото останали тук-там свободни пейки сме насядали пенсионери. И си спомняме времето, когато ние сме били ученици, как сме се държали, какво уважение сме изпитвали към учителите и какво добро образование са ни дали те. О, времена, о, нрави.

Иван Хаджиев, София