Политици, каква е тази жажда да трупате имоти?! И аз харесвам изкопи и фасади, но не мога да си купя жилище  

Тези дни държавата се тресе от страхотни скандали във висшите етажи на властта. За пореден път се разкриват учудващи сделки с луксозни, но евтини жилища, закупени на преференциални цени по споразумение с фирмата. За толкова години демокрация и борба с корупцията не можах да разбера изключителната страст и жажда на властимащите и обкръжението им да трупат недвижими имоти, луксозни, евтини и много на брой. Питам се в колко жилища може да живее едно семейство, което е било средностатистическо в недалечното минало, а сега на властови позиции. Живеят в едно голямо жилище в скъп квартал на София, минават покрай нов строеж и им се приисква още едно жилище, за всеки случай. Децата им са в Америка, но нека имат и тук имот.

Моят дядо през 1924-1948 г. с непосилен труд, огромни лишения и невероятни усилия е създал една фабрика, като е успял да купи постепенно машините за нея, но не и сградата. За целия си съзнателен живот е осигурил за семейството си един апартамент, без вила, земя, други имоти, дори без кола, въпреки че е бил представител на заводите „Пежо” в България и личен приятел със собственика им, милионера Еужени Пежо.

Аз съм на 67 години и за последните 40 години от моя живот хиляди пъти съм минавала покрай изкопи и нови строежи в моя квартал. Аз обаче не успях да си купя апартамент, въпреки че имах спестени пари, много лихвоточки и първа група по необходимост, но през всичките години все имаше по едно „Ако”... и още живея в апартамента на дядо ми. А в днешно време един видял изкоп, друг харесал фасада и жилищата вече са купени. И аз харесвам далеч по-скромни фасади, но вече с мизерната си пенсия, която държавата ми дава като висшист с 37 години трудов стаж, не мога да си купя и 1 кв. м жилищна площ на общоприетите цени в София.
Скандалите във властта са огромни, но дали ще се свършат само с едни оставки. Да си помислим защо така всички се състезават за влизане във властта, тя е сладка, парична и облагодетелстваща. Необходимо е всички, влизащи във властта, да дават декларации за имотното си състояние и всяка година да се тегли чертата колко са се увеличили имотите им и дали това отговаря на получените заплати.

Затова трябва да помислим сериозно за кого ще гласуваме на предстоящите избори. Може би ще се намерят кандидати, които да загърбят собствената си жажда за имоти и ще успеят да вдигнат най-сетне жизнения стандарт на българите, както и най-ниските заплати и пенсии в Европа.
 
В. Алексиева, София