Отворено писмо до Валери Симеонов

Валери, здравей!

Не се учудвай на моята фамилиарност, но аз не се респектирам от никакви смъртни, включително и от себе си. А съм и по-възрастен. Преди доста години ти ми се обади по телефона с възхищение от един мой материал с малко известни факти от книгата на Петко Пеев от 1929 г. за националния ни герой генерал Колев, публикуван в твоя вестник "Десант." В продължение на над 2 години аз сътрудничих на вестника с около 80 материала. Гласувах по-късно за твоята партия. Имаш нелоши идеи и инициативи, включително и за борбата с просташкия нагъл чалгаджийски шум, когато нормалните хора искат да почиват. Но както почти всичко у нас, и това получава своята обратна инерция. Тази наредба за тихи часове, която ти прокара за добро, започна да се използва от дребни жалки хорица за саморазправа със съседите. И тези хора  никой не може да ги санкционира с глоби и други средства.

Ето скорошен случай. Около 21 часа сме си пуснали духови маршове, имаше и близък по дата патриотичен повод. И веднага някаква жена звъни на вратата и казва, че "тези тромби" ѝ пречели да слуша новините. Да, както си слушаме маршове, окрилявали ненадминатата българска войска след Освобождението, се появява същество, което в собствения ми дом ми търси сметка за обезпокояването, и то с обиди. Обезпокояване от един малък касетофон без тонколони.

Интересното е, че непрекъснато се правят ремонти, включващи безкрайно пробиване и разбиване  на стени и работа в апартаментите на малки бетонобъркачки.  При това не се спазват никакви закони и никакви тихи часове, но никой от съседите не се противопоставя.  Няма реакция и когато от музикални уредби се пуска чалга, така че стените на всички етажи вибрират. Очевидно за манталитета на част от съвременните българи само духовата музика е дразнещо необичайна и неуместна.
Затова предлагам със същата енергия, с която ти реши проблема за шума от заведенията и тихите часове, да внесеш засилени мерки срещу хората, които по всякакъв начин нарушават нормите на междусъседското съществуване и безопасността на жилищните сгради.

Повечето от старите жилищни блокове в България са в плачевно състояние от всяка гледна точка. Включително и спрямо манталитета на болшинството им обитатели. Трябва строго регламентиране на сроковете за основни и всякакви ремонти на личните жилища, а и да се уточнят позволените параметри на тези ремонти. Надали има в света подобен антиздравословен тероризъм - в продължение на една, две, че и повече години, с тътена от десетки инструменти, съвсем садистично върху сетивата на съседите. Като извършва престъпно посегателство спрямо основни човешки норми на общежителство.  Само чрез сигнали до МВР,  предупреждения и дребни глоби проблемите няма да се решат. И нещо друго - грохналите панелни "старци" не се нуждаят само от външна санираща козметика, а и от укрепване на основите. И то със законодателна инициатива, свързана с еврофондовете. Защото от самото време, а и от непрекъснатите вибрационни атаки на ремонтите самата статика на блоковете вече не е съвсем в първоначалните си изчисления. И крие огромна опасност при все пак сеизмична страна като България да се дадат при катаклизъм много допълнителни жертви. И тогава личната трагедия става национална.
 
Тодор БАКЪРДЖИЕВ, Русе