Оставете Гешев да си върши работата!  

Ние пак сме тук – на 2 юни. Не закъсняха, защо избраха този ден като ново начало на метежи и скандални възгласи. На тези хора са им нужни психоаналитици.

Защо не замълчахте в деня на безсмъртието? На този ден се свеждат глави в знак на почит към делото на Ботев, един велик българин, наше знаме, емблема на България.

Може би искат да се идентифицират с неукротимия му дух, да покажат, че са способни на велики дела, да се запишат в историята ни и да останат вечни. Впрочем често се чува „хората от улицата“ – извършили чудо – държавен преврат. Възхитително!

В дванадесет часа на 2 юни, както всяка година, всички сирени засвирват в едно, спират пешеходци и коли. Така се тачи памет на загиналите. Само невежите не го знаят и не спазват този ритуал.

Появата им, от партията на мутрите, беше точно изчислена. Започват виковете пред Съдебната палата – познат рефрен – „оставка”, репетиран от професионални викачи. Спряха и те, какви ли усилия им струваше минутното мълчание! Стояха лицемерно мълчаливи, отегчени. Едва дочакаха последния тъжен акорд на сирената, с ново въодушевление, с нова ярост закрещяха. Срамно, грозно, позорно. Минута мълчание е малко за човека, дал всичко от себе си – младостта си, любовта си, живота си, създал поезия огън, поезия любов и омраза, поставил над всичко обичта си към отечеството. С неговото родолюбие никой не може да се мери. Да не се опитват да демонстрират колко са загрижени за народа и за отечеството ни.

Има още нещо, което ни хвърли в тревога. Трябва да стягаме куфарите и да се изселваме. Ще се радваме на един премиер, излязъл от шоуто, и на президент от боксовия ринг. Наистина на тези постове са нужни ерудирани, незлобливи, образовани, интелигентни хора, излъчващи доброта, мислещи и загрижени за народа. Това ли заслужава „нашата земя, пълна с добрини“?!

Къде ще ни заведат освен в ада, за който вече писахме, а може би в пещера, в дълбока пропаст, където няма светлина и слънце, където обитават чудовища. Няма живот за нас в нашите географски ширини, при такива „мъдри“ водачи, не че изпитваме тъга по сегашния главнокомандващ.

Отново ще припомня за протестите. Хора, оставете главния прокурор да си върши работата. Той успешно го прави. Може би ви дразни. Спомнете си баснята за бухала и светулката – тя трябва да умре, защото пречи – свети.

Колко съвременно звучи!
 
Т. Михайлова, Добрич