Омерзен съм от протестите на „Възраждане“ и проруската пропаганда

Омерзение и досада предизвикват твърде зачестилите прояви на партията „Възраждане“ в центъра на столичния град. Всеки има право да протестира, но нека по време на протестите да няма такова крещящо разминаване между думи и дела. Не сме забравили истерията срещу ваксините, а пък после се оказа, че повечето депутати на „Възраждане“ са си поставили за всеки случай от експерименталните течности. На последната си рехава сбирка от няколкостотин човека самонареклите се възрожденци апелираха за неутралитет, докато по същото време се вееха руски знамена. Спомняме си, че на националния ни празник на Шипка руските флагове значително превъзхождаха българските сред насъбраното множество. Уж неутралитет, ама явно хората на Костадинов ги влече повече към Русия. И това става в момент, в който цялото човечество тръпне от ужас пред сцените на брутално насилие и грабежи, извършвани от руснаците на украинска земя.

Няма ли кой да каже, че да подкрепяш руснаците по този начин, така кресливо, да се правиш, че нищо не се случва на север от нас, където цивилни хора стават жертва на безчовечност, е грозно и отблъскващо. Старите хора казват, че политиката е грозна, но тук, на наша почва, тя е отблъскващо грозна. Ние, българите, така и не успяхме да постигнем някакъв баланс в отношението си към великите сили, у нас винаги ще бъде актуално разделението за или против едните или другите. Русия и руснаците присъстват в общественото ни съзнание по един или друг начин, поколения наред това ни е било налагано. Но когато става дума за престъпления срещу мирни хора, няма място за сантименти. Всъщност може би единственият положителен ефект от действията на „Възраждане“ ще бъде това, че трезвомислещите българи постепенно ще се излекуват от своите русофилски нагласи.
 
Антон Асенов, Пловдив