Искаме да живеем като депутати  

Ние сме чифт стари износени чепици. Живеем в древна балканска държава повече от 28 години. За нас вече се носят митове и легенди колко сме издръжливи и на социализъм, и на демокрация. Щяхме да се разлепим от скачане по площадите, но ни позакърпиха, за да не се разделяме с милата ни демокрация, по която стъпваме на пръсти, за да не пречим на стабилността на правителството. И се радваме, че продължаваме да оцеляваме в тези трудни и опасни времена. Плащаме си редовно данъците, които ни натресоха – данък дупки и пропаднали пътища, данък гьонсурат.

Най се дразним от приказките на нашите колеги, които разхождат родните ни депутати по разни управителни съвети, холдинги и групировки, а нас ни залъгват с празни лозунги: „Където народът, там и ние!”. А къде ходи днес народът? Една част от него обикаля бюрата за социални помощи, а другата рови по кофите за боклук, за да преживява. Бива ли народните избраници да ходят при този пропаднал народ?! А я си представете, че народът викне: „Където депутатите, там и ние!”. Тогава ще стане страшно. Направо ужас.
Нашата мечта е къде-къде по-скромна – да доживеем деня да ги изритаме и да си изберем честни и можещи вместо тях.
 
Спас Вутев, гр. Елин Пелин