Кристиано и Меси не са футболисти, а рекламни продукти  

Сега всички са на вълна футбол. Гледам и аз Световното, макар че играта вече не е това, което беше. Не знам, но имам усещането, че химията и атлетиката победиха романтиката. Много тичане, малко красота.

Няма ги футболните магьосници вече. Къде са Марадона, Бетега, Платини, Роси, Кройф, Стоичков, Балъков, Савичевич и т.н.? Не могат и не трябва да бъдат сравнявани с Кристиано, Меси и Неймар. Това не са футболисти, а маркетингови продукти. Като връщам лентата назад, май последното истинско Световно се игра през ’90-а в Италия. През ’94-та впрегнаха всичко, за да не допуснат България да играе финал. Цял свят видя баскетболната игра на Костакурта в наказателното поле на Италия, но не и съдията от Франция Киню.

През 1998-а всички знаеха, че световен шампион ще бъде Франция. Дължаха им го според разбиранията на ФИФА, след прецаканото им класиране от България в САЩ. За да се реализира мероприятието, разболяха мегазвездата Роналдо, та на финала ходеше като надрусан. През 2002-ра върнаха жеста от Франция и връчиха купата на Бразилия. Пак за баланс. В Германия мина под знака на Зидан, който налиташе на бой непрекъснато. В ЮАР не се чуваше нищо от вувузелите, а за коментарите на Путко Мафани дори не искам да си спомням. А последното - в Бразилия, имаше леко комичен привкус, след като на родна земя кариоките загубиха от Германия със седем гола разлика.

Та сега в Русия. Помнете ми думата, че шампион ще бъде отбор от Източна Европа. След провалената договорка за председател на ООН, нещо, което беше обещано на Изтока, сега това ще бъде компенсирано. Някои сигурно ще възразят, че едното е футбол, а другото политика. Аз пък ще им отговоря, че отдавна няма разлика между двете. Преливат се и си помагат. На тях. А хората си мислят, че гледат футбол.
 
Тодор К., Пещера