Каракачанов, войнишката лъжица не е за всяка уста

С похвална упоритост от няколко дни новоизлюпеният военен министър, бивше ченге и сегашен правителствен крепител Красимир Каракачанов ни залива със заклинания за връщане на наборната военна служба. Дава ни европейски примери, убеждава ни, че като не храним своята армия, ще храним чужда. Само че този човек наясно ли е с истинското състояние на нещата?

Бившите военни поделения буквално тънат в тотална разруха. Някои от тях са се превърнали в търговски складове, отдадени под наем на предприемчиви търговци, сменили отдавна предназначението си. А други са просто напълно изоставени, водейки се като имоти на военното министерство. В Харманли дори и бежанците отказват да живеят в условията на бившите казарми. Да се върне наборната служба за нас, бившите войници, бащи на сегашните момчета, означава да ги предадем в ръцете на прости, неграмотни, много често и напълно безчовечни индивиди, старшини и офицери. Да изпратим децата си на тормоз на старите набори, да бъдат подлагани на нечовешки унижения и брутални извращения. За да кажем, че така се ставало мъж. И когато преминат през ада, те самите да се превърнат в зверове и нечовеци към новобранците.

Да върнем ужасяващото за всеки родител понятие планирани жертви. А, да не забравим – да имаме повече пушечно месо, да заменяме достойно американските братя във всяка точка на света. Понеже България има колосални интереси примерно в Афганистан или на другия край на земята. За да посрещаме с хляб и сол бежанците оттам. Благодарим ви, господин министър. Тя, войнишката лъжица, не е по-голяма от другите, ама не става за всяка уста.
 
Атанас Велчев, София