Г-жо Нинова, ние сме зад вас и няма да ви предадем  

Госпожо Нинова,

Пиша ви това открито писмо, за да изкажа своята искрена благодарност за вашето всеотдайно и мъдро ръководство на нашата партия - Българската социалистическа партия. Вие не пожалихте сили и през годините на Вашето председателство направихте една голяма реформа. Тази реформа беше наложителна, защото партията имаше нужда да се подмлади, имаше нужда от млади кадри, които да влеят нови сили и идеи, за да тръгне тя по нов правилен път и вие го прокарахте. Но това не могат да го разберат старите, износени бивши отговорни членове на ръководството.    
                                          
Аз съм пенсионер, бивш моряк, капитан на кораб, от Свищов, а името ми е Константин Динков (Льони). Съвсем накратко ще опиша малка част от моята богата биография. Когато бях само на 16 години, станах бригадир на Хаинбоаз, Прохода на Републиката. През 1952 г. на миналия век станах ремсист, а 1954 г. вече бях член на БКП. През 1965 г. съм награден лично от Тодор Живков с Народен орден на труда – златен. Писател съм, член на Съюза на независимите български писатели. Издал съм три книги и имам още толкова подготвени за издаване. 
                                      
Това, което ви пиша, не е само от мое име, а и от тези, които през периода на Вашето председателство одобряваха и одобряват това обновяване на най-старата партия в страната. То трябваше да стане много по-рано, още в началото на тази фалшива демокрация. Не бих могъл да изброя всички, но ще спомена Станишев, Миков, Гергов, Овчаров и всички техни съратници, които умишлено спираха развитието на тази силна партия, партия на онеправданите, на гладните, но силни нейни членове. Те и сега не мислят за членовете и за развитието на Партията, а мислят единствено за своите интереси и облаги. Когато се появи една силна личност във ваше лице, искат да я унищожат, но не само вас, а и цялата партия.  
                         
Нямам възможност, но бих искал да попитам тези, които по всякакъв начин се опитват да разединят столетницата, какво са допринесли за силата и единството ѝ, какво са допринесли през ония 45 години нашата Народна република България да бъде на първите места по стандарт на живота в света. Народът ни беше богат и грамотен, а страната ни - с мощна и силна индустрия, с безплатно образование, с безплатно здравеопазване и много други придобивки. Нашата малка България имаше десет милиона население, нашите университети имаха световен престиж, у нас се обучаваха много млади хора от почти всички континенти, а в спорта бяхме водеща сила в света. Каквото и да изброявам, все ще е малко.                               

Животът ми премина през три епохи – монархия, република и криворазбрана „демокрация”. Помня управлението на цар Борис III. Живеехме в кирпичени схлупени къщи, в глад и мизерия, пред очите ми са избитите партизани – наредени пред полицейското управление, бесилките по мегданите и площадите. София беше полуразрушена от „летящите крепости“ на англо-американците и хилядите жертви. А след войната с голи ръце построихме фабрики, заводи, училища, почивни станции, раздробеното ни селско стопанство превърнахме в проспериращо. 
                                                                                         
„Демокрацията“ за 30 години съсипа всичко, построено от нас, а вождовете на самообразувалите се всевъзможни партии продължават да грабят и рушат и малкото останало от нашата България.     

Госпожо Нинова, знам, че сте голям боец и затова искам да ви упрекна само за едно – взехте много прибързано решение, като подадохте оставка от заемания от вас председателски пост. Вината не е ваша. Ние, по-възрастните комунисти и социалисти, сме минали през много сложни ситуации. Били сме гонени, избивани, лежали сме в затвори, горели сме в пожари, но не сме се отказвали от своите идеи и никой досега не е бил по-силен от нас. Сега, привършвайки своето писмо, ще си позволя, от позицията на моите 85 години, да ви посъветвам: Госпожо Нинова, не ни предавайте, не позволявайте на тези развихрили се за власт хиени да разединят нашите редици. Вие им пречите, защото сте млада, по-умна и по-силна от тях, но ние, всички честни членове на столетницата, сме зад вас и никога няма да ви предадем.                                                        
Бъдете жива и здрава и не се отказвайте от това, което сте започнали. БСП трябва да стане една силна и обновена партия на младите, а ние, старците, ще бъдем зад вашия гръб. Бъдете силна и все така праволинейна.     
                                                               
Приемете искрения ми другарски поздрав. 
 
Капитан Константин Динков (Льони), Свищов