Домусчиев се държи арогантно

 
В телевизионно предаване наскоро гледах ожесточен спор между синдикати и работодатели. Особено грубо и арогантно бе поведението на председателя на КРИБ, корабособственика и футболен бос Домусчиев. Зализаният перчемлия очевидно е върл противник на всякакви опити да се повишава каквото и да е по вид заплащане от страна на бизнеса за българските работници. След това повиши глас, че в България бизнес не може да се прави, защото нямало квалифицирани кадри. Е, тук вероятно е прав. Защото навремето към всяко предприятие обикновено имаше и заводско училище, което подготвяше работници за съответното производство. Имаша и елитни техникуми,  бълващи специалисти, които се превръщаха или във висикоквалифицирани работници, или в средни производствени  ръководители. После идваха висшите технически институти, в които се обучаваха инженерните кадри. И така веригата се затваряше.

Днес няма заводи, да не говорим за заводски училища. Техникумите бяха преустроени в технически гимназии и постепенно замряха, до пълната ликвидация на огромната част от тях. Останаха само техническите вузове, ама има ли луди инженери, дето да му слугуват на Домусчиев за жълти стотинки. И затова хората си събират багажа и се насочват към летищните терминали. Алчните български новокапиталисти, не плащащи заплати, лъжещи понякога едновременно и работниците и държавата, така и не проумяха, че ако бизнесът не се грижи и за хората, с които работи, успех и да има, той е временен. После идва недоволството. Революциите вече не са модерни, те нямат поддържници. Никой не ги и иска. Но когато има толкова огромно междукласово различие в една държава, когато безразличието се превръща в основна психологическа характеристика на населението, очевидно нещата не вървят на добре. А на Домусчиев и сие много скоро ще му се наложи да си внася работници отвън. Като футболисти.
 
Атанас Велчев, София