Безбожните комунисти са първи пред олтара  

 
Искам да ви върна с 28 години назад на коледната рождественска литургия – 25 декември 1989-а. Беше се срутил многолетният „комунистически рай“ без една пушка, без един куршум. И това стана поради неговата практическа неосъществимост. Но какво стана? Изведнъж комунистите направиха перестройка – кръгом и пак напред. Макар до този момент религията да беше „опиум за народа“, те вкупом се втурнаха към църквите.

Спомняте ли си окумените Луканов, Младенов, Джуров пред телевизионната камера в църквата? Стояха като гипсирани, като мумифицирани восъчни фигури от музея на Мадам Тюсо. Стояха анфас, за да бъдат показани не като демагози, каквито са. Сякаш искаха да кажат: „Вижте ни, глупаци, дето ви будалкахме 45 години, пак ние излязохме и направихме промяната. Ние, комунистите атеисти, за една нощ станахме православни християни. Гледайте и помнете. И като дойдат избори, пак за нас да гласувате!“ Ама и днес е така.

Не може някой, който е дал партийна клетва, да стане християнин. Защото не може въшката да стане пчела, а магарето – кон.
Боян МАРИНОВ, София