Бай Ганьо отива на избори в Европата  

За пореден път и ние, барабар Петко с мъжете, отиваме на европейски избори. На пръв поглед нищо особено, избори като избори. Само че един, пък бил той и повърхностен поглед е достатъчен, за да се убедим, че българските партии водят борбата по нашенски. Досега поне не чух нищо, което да прозвучи по-европейско. И ударите под пояса, и компроматите, и всичко си е болезнено свързано с нашата си българска действителност. Апартаментите на тия отдясно, имотите и милионите на Йончева отляво, гейтовете със суджуци и кумици. Всичко мърляво и нечисто, отблъскващо, а не привличащо избирателя. Скандали и разцепление при Патриотите, които ще бягат самостоятелно всеки по своя си писта. Май само седесарите са най-късметлии, защото удариха пак кьоравото, закачайки се за герберската ракета носител. Положението е Бай Ганьо отива на европейски избори.

Самите европейци ни отблъскват с неглижиращата теория за Европа на различни скорости, с отлагания и все неслучващ се Брекзит,  с Макроновата упоритост за пакета „Мобилност“. Дето за пореден път ще вземе от нас, бедните, за да даде на тях, богатите. Вероятно затова и партиите ни се боричкат помежду си като на тренировъчен мач. Дето хем ще трябва да се позатичат, хем пък и трябва да се опазят от някой сакатлък. Ето защо на народа май му е все тая европейската десница или левица ще вземе превес. Каквото и да се случи, и едните, и другите ще ни оскубят. Нашите политици го знаят. Знае го и народът. Затова и ентусиазъм май никакъв няма нито отдолу, нито отгоре.
  
Атанас Иванов, Стара Загора